Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
9 (A)Тогава Господ рече на Иисуса: сега Аз снех от вас египетския позор. Поради това се и нарича онова място „Галгал“, дори и до днес.
10 (B)И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;
11 (C)и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;
12 (D)а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.
(Псалом Давидов)
32 (A)Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
2 (B)Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
3 (C)пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
4 защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
5 Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
6 (D)Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство.
7 (E)Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
8 Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
9 (F)защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.
10 (G)Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
11 (H)А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
12 (I)Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
13 (J)От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
14 от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
15 на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
16 Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
17 (K)Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
18 (L)Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
19 че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
20 Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
21 (M)за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
22 Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.
16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17 (A)И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
18 (B)А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
19 защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
21 (C)Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
15 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3 Но Иисус им каза тая притча:
11 И още каза: един човек имаше двама сина;
12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 (A)защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.