Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
15 (A)Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2 (B)Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3 И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми[a].
4 И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5 (C)Па го изведе навън и (му) рече: погледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6 (D)Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7 И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8 Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9 Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10 (E)Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11 И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12 По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
17 (A)Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.
18 Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов;
19 (B)техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното.
20 (C)А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,
21 (D)Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.
4 (E)И тъй, възлюбени и многожеланй мои братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени.
31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
32 И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;
33 но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.
34 (A)Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
35 Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!
28 (A)Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31 (B)като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32 (C)А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35 (D)И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
37 А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
38 (A)И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
39 прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
40 аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
41 Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
43 И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.