Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Псалом Давидов)

32 ^(A)Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.

^2 (B)Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;

^3 (C)пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,

⁴ защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.

⁵ Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.

^6 (D)Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство.

^7 (E)Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.

⁸ Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,

^9 (F)защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.

^10 (G)Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).

^11 (H)А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.

^12 (I)Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!

^13 (J)От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;

¹⁴ от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:

¹⁵ на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.

¹⁶ Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.

^17 (K)Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.

^18 (L)Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,

¹⁹ че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.

²⁰ Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;

^21 (M)за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.

²² Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.

4 Когато целият народ премина Иордан, Господ каза на Иисуса:

² вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,

³ и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Иордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.

⁴ Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,

⁵ и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Иордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,

⁶ за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: „за какво са тия камъни у вас?“ –

^7 (A)ще им кажете: „за спомен на това, че водата на Иордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Иордан, тогава водата иорданска се раздели“; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.

⁸ И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда Иисус: взеха дванайсет камъни от Иордан, както говори Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Израилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги туриха там.

⁹ И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и до днес.

¹⁰ Свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), стояха сред Иордан, докле не бе свършено (от Иисуса) всичко, що Господ бе заповядал на Иисуса да каже на народа – тъй, както бе завещал Моисей на Иисуса; а в това време народът бързо преминаваше.

¹¹ Когато целият народ премина (Иордан), тогава премина и ковчегът (на завета) Господен и свещениците пред народа;

^12 (B)и Рувимовите синове и Гадовите синове, и полуколяното Манасиево преминаха, въоръжени пред синовете Израилеви, както им бе говорил Моисей.

¹³ До четирийсет хиляди въоръжени за бой преминаха пред Господа на Иерихонските равнини, за да се бият.

^16 (A)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.

^17 (B)Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,

^18 (C)като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.

5 ^(D)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.

^2 (E)Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;

^3 (F)само да не би, и облечени, да се намерим голи.

^4 (G)Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.

^5 (H)Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.