Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1-2 (A)Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 (B)Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 (C)вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 (D)В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 (E)Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 (F)дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10 Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.
11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12 (G)И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци.
13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14 (H)Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.
16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17 (I)Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
20 (J)Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
21 (K)Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,
27 с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,
28 (L)защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
29 (M)Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
30 (N)С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
31 (O)Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
32 (P)Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
34 (Q)прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
35 (R)учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
37 (S)Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
41 (T)Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
42 (U)те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша;
43 (V)разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
44 (W)Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
47 (X)Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
48 (Y)Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
50 (Z)Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
21 (A)Подигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните.
2 И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.
3 Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?
4 (B)Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим.
5 И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи – четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.
6 А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.
7 (C)Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля.
8 (D)И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.
9 (E)И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече:
10 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.
11 (F)Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си:
12 или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.
13 (G)Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека подобре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, – само да не падна в ръце човешки.
14 И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.
15 (H)Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна.
16 Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.
17 (I)И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.
2 (A)Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника:
2 (B)и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.
3 По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди.
4 Който казва: „познах Го“, а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него;
5 а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него.
6 (C)Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.