Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Алилуия.
105 (A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13 (K)Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
14 (L)увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16 (A)И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17 (B)Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19 (C)Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20 (D)и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23 (E)И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24 (F)И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25 (G)и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
26 (H)И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28 (I)Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30 (J)Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31 (K)И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32 (L)И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34 (M)Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35 (N)но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36 (O)служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
37 (P)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 (Q)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
20 След това моавци и амонитци, а с тях и някои от земята Маонска, отидоха на война против Иосафата.
2 (A)Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди.
3 (B)Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея.
4 Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.
5 И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,
6 (C)и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти!
7 (D)Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама?
8 И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:
9 (E)ако дойде върху нас неволя: мечгубител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш.
10 (F)И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеирпланина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, –
11 ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.
12 (G)Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе.
13 И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.
14 (H)Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове,
15 (I)и каза: чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия.
16 Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.
17 (J)Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас.
18 Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.
19 А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.
20 (K)На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех.
21 Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!
22 И когато наченаха да възклицават и славословят, Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеирпланина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:
22 (A)И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
24 (B)подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
25 (C)След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. –
26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27 (D)И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
29 (E)И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
30 (F)И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.