Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Псалом Давидов.

27 ^(A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.

^2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.

^3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.

^4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.

^5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.

⁶ Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.

^7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.

^8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.

⁹ Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!

^17 (A)Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;

^18 (B)и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, – той бе свещеник на Бога Всевишни,

¹⁹ и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;

^20 (C)благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.

²¹ И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.

²² Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,

²³ че дори нишка и ремък от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, –

^24 (D)освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.

^17 (A)Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.

¹⁸ Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов;

^19 (B)техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното.

^20 (C)А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,