Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1-2 (A)Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 (B)Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 (C)вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 (D)В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 (E)Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 (F)дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10 Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.
11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12 (G)И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци.
13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14 (H)Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.
16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17 (I)Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
20 (J)Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
21 (K)Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,
27 с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,
28 (L)защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
29 (M)Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
30 (N)С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
31 (O)Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
32 (P)Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
34 (Q)прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
35 (R)учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
37 (S)Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
41 (T)Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
42 (U)те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша;
43 (V)разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
44 (W)Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
47 (X)Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
48 (Y)Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
50 (Z)Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
1 (A)Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
3 Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.
4 Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.
5 (B)Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.
6 (C)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.
7 И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
8 И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
9 Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?
10 Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;
11 но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?
12 И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.
13 Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
14 И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
15 воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
16 Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
17 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
18 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
19 ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
20 Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
21 (D)и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
22 Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
34 (A)Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;
35 (B)защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;
36 (C)и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.
37 (D)Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.
38 И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.
22 (E)Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 (F)И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.