Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
1 (A)В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.
2 (B)В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
3 (C)биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
4 (D)И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, –
5 а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек,
6 (E)и всяко имаше четири лица, и всяко от тях – четири крила;
7 а нозете им – нозе прави, и стъпалата на нозете им – като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
8 И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
9 и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
10 (F)Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна – лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
11 И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
12 И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
13 И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
14 (G)И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
15 (H)И гледах животните, – и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
16 (I)Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
18 (J)А наплатите им – високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
19 И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
20 (K)Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
21 Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22 Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
23 А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
24 (L)И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25 И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26 (M)А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27 (N)И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо – от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28 (O)Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.
2 (P)Т акова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.
23 (A)Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
24 На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
25 Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
26 (B)А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
27 И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 (C)И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
29 Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
30 Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
31 и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
32 И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
33 Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.