Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
91 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (A)Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
9 (A)Ти, Господи, си висок навеки!
10 Защото, ето, Твоите врагове, Господи, – ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
11 (B)а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
12 и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
13 (C)Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
15 (D)те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.
10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;
11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.
12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?
15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!
17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.
18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.
19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,
21 (A)и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
22 Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?
23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.
30 (A)Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.