Old/New Testament
6 Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2 (A)Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
3 (B)Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете.
4 (C)Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.
5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6 (D)Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
7 (E)твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
8 (F)Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
9 (G)но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
10 (H)„Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“
11 Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
7 (I)Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
2 (J)Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове;
4 (K)двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета;
5 (L)шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск;
6 (M)главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
7 (N)Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
8 (O)Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове.
9 (P)Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка;
10 устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
11 (Q)Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
12 (R)Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
13 (S)утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
14 (T)Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!
8 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2 (U)Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3 (V)Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4 (W)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
5 (X)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6 (Y)Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 (Z)Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 (AA)Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12 (AB)Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 (AC)Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
4 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
3 (A)Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
4 (B)но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5 (C)за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!
7 (D)Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
8 (E)Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
9 (F)а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
10 (G)Тачите дни, месеци, времена и години.
11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
22 (H)Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23 (I)Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание.
24 (J)Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26 (K)а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27 (L)Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.
28 (M)Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29 (N)Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30 (O)А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31 (P)И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.