Old/New Testament
1 (A)Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2 (B)От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3 (C)Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4 (D)Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5 (E)Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих.
6 (F)Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
7 (G)Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
8 (H)Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
9 (I)Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците;
10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13 (J)Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14 (K)Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина.
16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.
2 Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
2 (L)Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
3 (M)Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.
4 (N)Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6 (O)Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
7 (P)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
8 (Q)Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
10 Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!
11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
13 (R)смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
14 (S)Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
15 (T)Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“
16 (U)Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове.
17 (V)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
3 (W)Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2 (X)Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3 (Y)Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми?
4 (Z)Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
5 (AA)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
6 (AB)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
7 Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
8 (AC)Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
10 стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
11 (AD)Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
2 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 (A)А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3 (B)Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4 (C)Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 (D)А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7 (E)Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните
8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
10 (F)като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 (G)Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 (H)Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16 (I)обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17 (J)Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19 (K)чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20 (L)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 (M)Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.