Old/New Testament
19 (A)По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
2 (B)Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
3 (C)Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
4 (D)Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
5 (E)Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
6 Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
7 Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но – и това няма.
8 Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
9 (F)Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
10 (G)На глупец не прилича разкош, още повече на роб – да господарува над князе.
11 (H)Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
12 (I)Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му – като роса по трева.
13 (J)Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
14 (K)Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа.
15 Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
16 (L)Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
17 (M)Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
18 (N)Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
19 Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
20 Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
21 (O)В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
22 Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
23 Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
24 (P)Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
25 (Q)Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
26 (R)Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
27 Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
28 (S)Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
29 Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.
20 (T)Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
2 (U)Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.
5 (V)Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6 (W)Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7 (X)Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9 (Y)Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?
10 (Z)Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.
11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12 (AA)Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.
13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16 (AB)Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.
18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
19 (AC)Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20 (AD)Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22 (AE)Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.
23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24 (AF)Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25 (AG)Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26 (AH)Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28 (AI)Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29 (AJ)Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.
30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
21 (AK)Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска.
2 (AL)Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.
3 (AM)Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
4 Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
5 (AN)Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
6 Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
7 Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.
8 Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.
9 (AO)По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.
10 Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
11 (AP)Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
12 Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
13 (AQ)Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, – и няма да го чуят.
14 (AR)Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха – силна ярост.
15 Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
16 Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
17 (AS)Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият – за простодушния.
19 (AT)По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.
20 Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
21 (AU)Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
22 (AV)Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.
23 Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
24 Горделивият злодей – името му е кощунник – действува в пламъка на гордостта.
25 Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;
26 (AW)той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
27 (AX)Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.
28 (AY)Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.
29 Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
30 (AZ)Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж – насрещу Господа.
31 (BA)Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
7 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
2 Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
3 Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
4 Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
6 (A)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7 и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
8 Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
9 Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
10 (B)Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
11 Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
12 И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
13 Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
14 и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
15 и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.