Old/New Testament
4 (A)Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2 зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3 устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4 (B)шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;
5 (C)двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6 (D)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7 (E)Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8 (F)Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
10 (G)О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11 (H)Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12 (I)Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13 твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,
14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15 (J)ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16 (K)Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.
5 (L)Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
2 (M)Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага.
3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6 (N)Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7 (O)Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
8 (P)Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9 Хор. С какво е твоят възлюбен подобър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10 (Q)Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
11 главата му – чисто злато; къдрите му – вълнисти, черни като врана;
12 (R)очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13 (S)бузите му – ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му – крин, от който капе чиста смирна;
14 ръцете му – златни валяци, обсипани с топази; коремът му – като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15 (T)нозете му – мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16 (U)устата му – сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.
3 О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
2 (A)Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез послушание на вярата?
3 (B)Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
4 Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!
5 Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?
6 (C)Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7 (D)Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8 (E)И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.
9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10 (F)а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.
11 (G)А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
12 (H)А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
13 (I)Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),
14 (J)та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
15 (K)Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16 (L)Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.
17 (M)Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18 (N)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19 (O)Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20 Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22 (P)но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24 (Q)И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25 а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26 (R)Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27 (S)всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28 (T)Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29 (U)Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.