Old/New Testament
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (A)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (B)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (C)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (D)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (E)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (F)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (G)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (H)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (I)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (J)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (K)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (L)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (M)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (N)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (O)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (P)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (Q)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (R)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (S)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (T)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
59 Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
2 (U)когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
3 (V)Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
4 (W)Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
5 (X)Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
7 за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
8 (Y)Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 (Z)Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (AA)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (AB)С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.
4 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
2 (A)Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
3 (B)Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“.
4 (C)На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:
7 (D)„блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;
8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.
9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.
10 Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
11 (E)И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,
12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.
13 (F)Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15 (G)защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17 (H)според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
18 (I)Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.
19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
21 (J)напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
22 Затова му се вмени за праведност.
23 (K)Но не само за него е писано, че му се е вменило,
24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
25 (L)предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.