Old/New Testament
1-2 (A)Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
3 (B)от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
4 (C)защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.
5 (D)Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,
6 защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
7 (E)Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
8 (F)да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
9 (G)И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.
61 (H)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (I)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (J)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (K)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (L)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (M)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (N)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (O)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (P)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (Q)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
62 (R)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 (S)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 (T)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 (U)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 (V)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 (W)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 (X)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 (Y)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
5 (A)И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2 (B)чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3 (C)Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4 търпението – опитност, опитността – надежда,
5 (D)а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6 (E)Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7 За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8 (F)Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9 (G)Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10 (H)Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11 и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
12 (I)Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; – [a]
13 (J)защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.
14 (K)Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.
15 (L)Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
16 И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът – от много престъпления към оправдаване.
17 (M)Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.
18 И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
19 (N)Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
20 (O)А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
21 та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.