Old/New Testament
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
(Хвалебна песен Давидова.)
90 (J)Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 (K)и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 (L)с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 (M)Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7 (N)До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8 (O)само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11 (P)защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12 (Q)ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13 (R)аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14 (S)„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15 (T)Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16 (U)ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
14 (A)Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2 (B)Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3 Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4 (C)Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
5 Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
6 (D)Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 (E)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме.
9 (F)Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
10 (G)А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
11 (H)Защото писано е: „жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога“.
12 (I)И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
13 (J)Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това – да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
14 (K)Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
15 (L)Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
16 Да се не хули, прочее, вашето добро.
17 (M)Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
18 Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
19 И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
20 (N)Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
21 по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
22 (O)Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
23 (P)А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
24 (Q)А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
25 (R)а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, –
26 на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.