Old/New Testament

Псалом Асафов.

72 ^(A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!

² Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –

^3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,

⁴ защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;

⁵ за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.

⁶ Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;

^7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;

⁸ на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;

^9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.

¹⁰ Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша

^11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“

¹² И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.

^13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,

¹⁴ и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?

¹⁵ Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.

¹⁶ И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,

¹⁷ докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.

^18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.

^19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!

^20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.

²¹ Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,

^22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.

^23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;

²⁴ Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.

^25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.

^26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.

^27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.

^28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

Учение Асафово.

73 ^(P)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?

^2 (Q)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.

³ Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.

^4 (R)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;

⁵ изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;

⁶ и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;

^7 (S)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;

⁸ рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.

^9 (T)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.

¹⁰ Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?

¹¹ Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,

¹² Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!

^13 (U)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;

¹⁴ Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;

^15 (V)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.

¹⁶ Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;

^17 (W)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.

^18 (X)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.

¹⁹ Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.

²⁰ Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.

^21 (Y)Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.

^22 (Z)Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;

²³ не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.

9 Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –

² че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;

^3 (A)молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,

^4 (B)които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;

^5 (C)техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.

^6 (D)Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,

^7 (E)нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“.

^8 (F)Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.

^9 (G)Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“.

^10 (H)И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;

¹¹ защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),

^12 (I)беше ѝ казано: „по-големият ще робува на по-малкия“,

^13 (J)както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“.

^14 (K)Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.

^15 (L)Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“.