Old/New Testament
1-2 (A)Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4 (B)от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10 Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11 (C)денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13 защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
14 (D)но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18 (E)Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20 (F)Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22 (G)устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
23 (H)Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24 (I)Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
1-2 (J)Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме.
3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
5 (K)При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга?
10 (L)Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
12 (M)На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
1-2 (N)(O)Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4 (P)Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
5 (Q)Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6 (R)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7 (S)Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8 (T)Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9 (U)Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10 (V)Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11 (W)защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
12 (X)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
3 И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
2 (A)Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
3 (B)Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
4 (C)Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.
5 Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
6 (D)Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
7 Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
8 (E)Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
9 (F)И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
10 (G)както е писано: „няма нито един праведен,
11 (H)няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
12 (I)всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един“.
13 (J)„Гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им – аспидина отрова;
14 (K)устата им пълни с клетва и горчилка.
15 (L)Нозете им бързи за проливане кръв;
16 пустош и неволя по техните пътища;
17 те не познаха пътя на мира.
18 (M)Страх Божий няма пред очите им“.
19 (N)А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
20 (O)защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
21 (P)А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
22 (Q)Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
23 (R)всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
24 (S)оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
25 (T)Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
26 за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
27 Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
28 И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
29 (U)Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
30 (V)защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
31 (W)И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.