Old/New Testament
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
1-2 (I)(J) Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3 (K)Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4 (L)Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5 (M)кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6 (N)Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7 (O)Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8 И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10 (P)Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12 (Q)Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13 (R)Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3 (S)извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4 (T)и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5 (U)Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7 (V)Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[a]; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8 (W)Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9 (X)желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10 (Y)Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 (Z)Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13 (AA)защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14 (AB)Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15 (AC)Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16 (AD)Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18 (AE)Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
26 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,
3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.
4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;
5 (A)те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелствуват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
6 (B)а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,
7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.
8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?
9 Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;
10 (C)това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;
11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
13 (D)посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
15 Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
18 (E)да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.
19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
20 (F)но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
21 (G)Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.
22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,
23 (H)именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.
24 (I)Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.
26 (J)Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.
27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.
28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.
29 (K)А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови.
30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях
31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.