Old/New Testament
Молитва Давидова.
16 (A)Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3 (B)Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5 (C)Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8 (D)пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10 (E)те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12 Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15 (F)Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
1-2 (G)Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 (H)Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 (I)вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 (J)В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 (K)Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 (L)дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10 Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.
11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12 (M)И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци.
13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14 (N)Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.
16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17 (O)Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
20 (P)Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
21 (Q)Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,
27 с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,
28 (R)защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
29 (S)Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
30 (T)С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
31 (U)Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
32 (V)Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
34 (W)прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
35 (X)учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
37 (Y)Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
41 (Z)Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
42 (AA)те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша;
43 (AB)разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
44 (AC)Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
47 (AD)Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
48 (AE)Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
50 (AF)Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
20 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 (A)Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7 (B)И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.