Old/New Testament
41 (A)Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?
2 Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?
3 (B)Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4 Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.
5 Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?
6 Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас,
7 яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат;
8 един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;
9 един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.
10 Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;
11 от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;
12 от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.
13 Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.
14 На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.
15 Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.
16 Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.
17 Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.
18 Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.
19 Желязото смята за слама, медта за гнило дърво.
20 Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.
21 Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.
22 Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.
23 Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;
24 отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.
25 На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;
26 на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.
42 Отговори Иов на Господа и рече:
2 (C)зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно.
3 (D)Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех.
4 Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми.
5 (E)Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат;
6 затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.
7 (F)И отподир, след като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
8 (G)Затова, вземете със себе си седем телеца и седем овена, па идете при Моя раб Иова и пренесете за себе си жертва; и Моят раб Иов ще се помоли за вас, защото само неговото лице ще приема, за да ви не отхвърля, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
9 И отидоха Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец, и сториха, както Господ им заповяда, – и Господ прие лицето Иовово.
10 (H)И върна Господ Иову загубата, когато той се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно повече от онова, що имаше попреди.
11 Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри и всичките му напрежни познайници, та ядоха с него хляб в къщата му и тъжиха с него, и утешаваха го за всичкото зло, що Господ му бе напратил, и дадоха му всякой по кесита и по златен пръстен.
12 (I)И благослови Бог последните дни на Иова повече от напрежните: той имаше четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици.
13 Имаше и седем сина и три дъщери.
14 И нарече първата Емима, втората Касия, а третата – Керенхапух.
15 И нямаше по цялата земя такива хубави жени, както Иововите дъщери, и баща им даде тям наследство между братята им.
16 (J)После това Иов живя сто и четирийсет години, и видя синове и внуци до четвърто коляно.
17 И умря Иов стар и сит на живот.
22 (A)Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26 (B)Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31 (C)А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
37 (D)Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.