Old/New Testament
14 (A)Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:
2 (B)като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4 (C)Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6 (D)отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:
12 (E)тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15 (F)Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16 (G)защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17 (H)в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (I)На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;
22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
15 (J)Отговори Елифаз Теманец и рече:
2 ще отговаря ли мъдрият с празни знания и ще пълни ли корема си с горещ вятър.
3 ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила?
4 Ти пък забрави и страха и за малко нещо смяташ речта към Бога.
5 Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.
6 (K)Тебе те обвиняват устата ти, а не аз, и езикът ти говори против тебе.
7 (L)Нима ти си първият роден от човек и преди хълмовете създаден?
8 (M)Нима си слушал решението Божие и си придобил мъдрост?
9 (N)Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разумяваш ти, което да го няма и у нас?
10 Помежду ни има и беловлас, и старец, който по дни надминава баща ти.
11 Нима са малко нещо за тебе Божиите утешения? И това ли ти е неизвестно?
12 Към какво те блазни сърцето ти, и към какво тъй гордо гледаш?
13 Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?
14 (O)Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен?
15 (P)Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи:
16 (Q)толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.
17 Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,
18 което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,
19 на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.
20 (R)Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;
21 (S)звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.
22 Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.
23 (T)За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.
24 Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,
25 (U)задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,
26 спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;
27 (V)защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстил бедрата.
28 И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.
29 Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.
30 (W)Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.
31 Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.
32 (X)Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.
33 Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.
34 (Y)Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
35 (Z)Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.
16 Отговори Иов и рече:
2 (AA)слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
3 Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
4 И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
5 подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
6 Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
7 (AB)Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
8 Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
9 Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
10 Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
11 Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
12 (AC)Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
13 Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
14 пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
15 Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
16 (AD)Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
17 (AE)макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
18 Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
19 И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
20 Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.
21 О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
22 (AF)Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.
22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24 (A)но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.