Old/New Testament
10 (A)Ония, които удариха печат, бяха: Неемия-Тиршата, син Хахалиев, и Седекия,
2 Сераия, Азария, Иеремия,
3 Пашхур, Амария, Малхия,
4 Хатуш, Шевания, Малух,
5 Харим, Меремот, Овадия,
6 Даниил, Гинетон, Варух,
7 Мешулам, Авия, Миямин,
8 Маазия, Вилгай, Шемаия; това са свещеници.
9 Левити: Иисус, син Азаниев, Бинуй, от синовете Хенададови, и Кадмиил;
10 и братята им: Шевания, Ходия, Клита, Фелаия, Ханан,
11 Миха, Рехов, Хашавия,
12 Закхур, Шеревия, Шевания,
13 Ходия, Ваний, Венинуй.
14 (B)Народни главатари: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,
15 Вуний, Азгад, Бевай,
16 Адония, Бигвай, Адин,
17 Атер, Езекия, Азур,
18 Ходия, Хашум, Бецай,
19 Хариф, Анатот, Невай,
20 Магпиаш, Мешулам, Хезир,
21 Мешезавел, Садок, Иадуй,
22 Фелатия, Ханан, Анаия,
23 Осия, Ханания, Хашув,
24 Лохеш, Пилха, Шовек,
25 Рехум, Хашавна, Маасея,
26 Ахия, Ханан, Анан,
27 Малух, Харим, Ваана.
28 (C)И останалият народ, свещеници, левити, вратари, певци, нетинеи и всички, които бяха минали от другоземните народи към закона Божий, жените им, синовете им, дъщерите им, всички, които можеха да разбират,
29 (D)присъединиха се към братята си, към най-почтените от тях, и се задължиха с клетва и проклятие – да постъпват по Божия закон, даден чрез ръката на Божия раб Моисея, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, и повелите Му и наредбите Му.
30 И да не дават дъщерите си на другоземни народи, и техните дъщери да не взимат за синовете си;
31 (E)и кога другоземни народи докарват стока и всичко за продан в събота, да не взимат от тях в събота и в свещения ден, и на седмата година да прощават всякакви дългове.
32 (F)И поставихме си за закон да даваме от себе си по една трета сикла на година за нуждите в дома на нашия Бог:
33 (G)за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос и за постоянното всесъжение, за съботите, за новомесечията, за празниците, за свещените вещи и за жертвите за грях за очистяне на Израиля, и за всичко, що се върши в дома на нашия Бог.
34 (H)И хвърлихме жребие ние, свещеници, левити и народ, за доставяне дърва, кога кое наше поколение в определените времена на всяка година, да ги докарва в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в закона.
35 (I)Задължихме се още да принасяме всяка година в дома Господен първоберката от земята си и първоберката от плода на всяко дърво;
36 (J)тъй също – да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служеха в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е писано в закона, – първородните от едрия и дребния си добитък.
37 (K)И първоберката от мляното наше жито, и нашите приноси, и плодове от всяко дърво, и вино, и дървено масло ще доставяме на свещениците в клетовете при дома на нашия Бог, и десятък от земята си на левитите. Те, левитите, ще събират десятък по всички градове, дето имаме земеделие.
38 (L)При левитите, кога събират левитския десятък, ще се намира свещеник, син Ааронов, та левитите да откарват десятък от своя десятък в дома на нашия Бог, в стаите, определени за клетове.
39 Защото в тия стаи както Израилевите синове, тъй и левитите са длъжни да докарват, що се принася в дар: жито, вино и дървено масло. Там са и свещените съдове, и служещите свещеници, и вратарите, и певците. И ние няма да оставим дома на нашия Бог.
11 Началниците народни живееха в Иерусалим, а другите от народа хвърлиха жребие, щото една от десетте им части да иде да живее в град Иерусалим, а деветте – в останалите градове.
2 (M)И народът благослови всички, които доброволно се съгласиха да живеят в Иерусалим.
3 Ето главатарите на страната, които живееха в Иерусалим, – а в градовете на Иудея живееха всеки в своето владение, по градовете си: израилтяни, свещеници, левити и нетинеи, и синовете на Соломоновите слуги.
4 В Иерусалим живееха от синовете Иудини и от синовете Вениаминови; от Иудините синове: Атаия, син на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафатия, син Малелеилов, от синовете Фаресови,
5 и Маасея, син на Варуха, син на Колхозея, син на Хазаия, син на Адаия, син на Иоиарива, син на Захария, син Шилониев,
6 Всички Фаресови синове, които живееха в Иерусалим, бяха четиристотин шейсет и осем, отлични мъже.
7 И ето синовете Вениаминови: Салу, син на Мешулама, син на Иоеда, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасея, син на Итиила, син Исаиев,
8 и след него Габай, Салай – деветстотин двайсет и осем.
9 Иоил, син Зихриев, беше началник над тях, а Иуда, син Сенуев, беше втори над града.
10 От свещениците: Иедаия, син Иоиаривов, Иахин,
11 (N)Сераия, син на Хелкия, син на Мешулама, син на Садока, син на Мераиота, син Ахитувов, началник на Божия дом,
12 (O)и техните братя, които вършеха служба в Божия дом – осемстотин двайсет и двама; и Адаия, син на Иерохама, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Пашхура, син Малхиев,
13 и братята му, отценачалници – двеста четирийсет и двама; и Амашсай, син на Азариила, син на Ахзая, син на Мешилимота, син Имеров,
14 и братята му, мъже отлични – сто двайсет и осем. Началник им беше Завдиил, син Хагедолимов.
15 А от левитите: Шемаия, син на Хашува, син на Азрикама, син на Хашавия, син Вуниев,
16 и Шавтай, и Иозавад от левитските началници за външните работи на Божия дом,
17 и Матания, син на Миха, син на Завдия, син Асафов, главен запевач на славословието при молитвата, и Бакбукия, втори след него от братята му, и Авда, син на Шамуя, син на Галала, син Идитунов.
18 Всички левити от светия град бяха двеста осемдесет и четири.
19 А вратари: Акув, Талмон и братята им, стражари при портите – сто седемдесет и двама.
20 Другите израилтяни, свещениците и левитите, живееха по всички градове на Иудея, всеки в своя дял.
21 (P)А нетинеите живееха в Офел: над нетинеите бяха Циха и Гишфа.
22 Началник над левитите в Иерусалим беше Узий, син на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха, от синовете Асафови, които бяха певци при службата в Божия дом,
23 защото от царя имаше за тях особена заповед, и отредена беше за всеки ден определена заплата за певците.
24 И Петахия, син Мешезавелов, от синовете на Зара, Иудин син, беше довереник на царя за всички работи, досягащи народа.
25 (Q)От живеещите пък по селата, по нивите си, Иудините синове живееха в Кириат-Арба и в подчинените ней градове, в Дивон и в подчинените му градове, в Иекавцеил и в селата му,
26 в Иешуа, в Молада и в Бет-Палет,
27 в Хацар-Шуал, във Вирсавия и в подчинените ней градове,
28 в Секелаг, в Мекона и в подчинените ней градове,
29 в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут,
30 в Заноах, Одолам и селата им, в Лахис и полята му, в Азека и в подчинените ней градове; Те бяха се разположили от Вирсавия дори до Еномовата долина.
31 Синовете Вениаминови – начевайки от Гева, в Михмас, Хая, Ветил и в подчинените му градове,
32 (R)в Анатот, Нов, Анания,
33 (S)Хацор, Рама, Гитаим,
34 Хадид, Цевоим, Невалат,
35 (T)Лод, Оно, в Харашимската долина.
36 В дяловете на Иуда и Вениамина имаха свои жилища и левити.
4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 (A)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 (B)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 (C)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 (D)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 (E)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (F)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (G)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.