Old/New Testament
19 Иосафат, цар иудейски, се връщаше смиром у дома си в Иерусалим.
2 (A)Излезе да го посрещне ясновидецът Ииуй, син Ананиев, и каза на цар Иоасафата: трябваше ли да помагаш на нечестивеца и да обичаш тия, които мразят Господа? Затова гневът Господен е върху тебе.
3 (B)Но и добро се намери у тебе, защото ти изтреби кумирите в земята (Иудейска) и разположи сърцето си да потърсиш Бога.
4 Иосафат живееше в Иерусалим. И пак начена да обхожда народа си от Вирсавия до Ефремова планина, и ги обръщаше към Господа, Бога на отците им.
5 (C)И постави съдии в земята по всички укрепени градове на Иудея, във всеки град,
6 (D)и каза на съдиите: внимавайте какво вършите; вие вършите не съд човешки, а съд Господен; и в съдийската работа Бог е с вас.
7 (E)Затова нека страхът Господен бъде върху вас: работете внимателно, защото у Господа, нашия Бог, няма неправда, ни лицеприятие, нито дароприятие.
8 Иосафат постави и в Иерусалим някои левити и свещеници и отценачалници у Израиля – за съд Господен и за тъжби. И върнаха се в Иерусалим.
9 И заповяда им, думайки: тъй работете със страх Господен, с вярност и с чисто сърце;
10 (F)при всяка разпра, каквато дойде при вас от братята ви, които живеят по градовете си, било за кръвнина, или за закон, заповед, устави и обреди, поучавайте ги да не сгрешат пред Господа, та да не дойде гневът Му върху вас и върху братята ви: тъй работете, и няма да сбъркате.
11 (G)И ето, първосвещеник Амария е над вас при всяка Господня работа, а Зевадия, син Исмаилов, княз на Иудиния дом, – при всяка царска работа, и надзорниците левити са пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще бъде с добрия.
20 След това моавци и амонитци, а с тях и някои от земята Маонска, отидоха на война против Иосафата.
2 (H)Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди.
3 (I)Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея.
4 Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.
5 И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,
6 (J)и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти!
7 (K)Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама?
8 И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:
9 (L)ако дойде върху нас неволя: мечгубител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш.
10 (M)И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеирпланина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, –
11 ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.
12 (N)Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе.
13 И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.
14 (O)Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове,
15 (P)и каза: чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия.
16 Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.
17 (Q)Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас.
18 Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.
19 А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.
20 (R)На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех.
21 Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!
22 И когато наченаха да възклицават и славословят, Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеирпланина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:
23 (S)защото амонитци и моавци се дигнаха против жителите на Сеирпланина, и ги биеха и требеха, а когато свършиха с жителите на Сеир, наченаха да се изтребват един други.
24 И когато иудеите дойдоха на бърдото при пустинята и погледнаха онова множество, и ето – трупове, прострени по земята, и никой се не бе избавил.
25 Дойде Иосафат и народът му да събират плячка, намериха у тях твърде много и богатство, и облекла, и драгоценни вещи, и си набраха толкова, че не можеха да ги носят. Три дни събираха плячка – толкова много беше тя!
26 А на четвъртия ден се събраха в долината на благословението, понеже там благословиха Господа. Затова туй място се нарича долина на благословението и доднес.
27 Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Иерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.
28 И дойдоха в Иерусалим с псалтири, гусли и тръби пред дома Господен.
29 (T)И страх Божий нападна върху всички царства земни, когато чуха, че Сам Господ воювал против враговете на Израиля.
30 (U)И царството Иосафатово се успокои, и Господ му даде спокойствие от всички страни.
31 (V)Тъй царува Иосафат над Иудея: когато се възцари, беше на трийсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря Салаилова.
32 Той ходеше по пътя на баща си Аса и се не отби от него, вършейки угодно пред очите Господни.
33 (W)Само оброчищата не бяха още премахнати, и народът не беше още обърнал напълно сърцето си към Бога на отците си.
34 (X)Останалите дела Иосафатови, първи и последни, са описани в записките на Ииуя, Ананиев син, които са внесени в книгата на израилските царе.
35 (Y)Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно;
36 (Z)и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и построиха кораби в Ецион-Тавер.
37 Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. – И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.
21 (A)Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
23 (B)А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.
30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
31 (C)Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33 (D)Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34 (E)Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
38 (F)Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.