Old/New Testament
5 Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?
2 Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.
3 (A)Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.
4 Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.
5 Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.
6 Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;
7 (B)ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре.
8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,
9 (C)Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,
10 (D)дава дъжд на земята и праща вода на полетата;
11 унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.
12 Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.
13 (E)Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:
14 (F)денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.
16 И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.
17 (G)Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,
18 (H)защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.
19 (I)В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.
20 (J)Във време на глад ще те избави от смърт, и на война – от силата на меча.
21 (K)От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.
22 На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, –
23 (L)защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.
24 И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.
25 И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти – като трева на земята.
26 Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.
27 Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.
6 Отговори Иов и рече:
2 о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!
3 (M)То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.
4 (N)Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
5 Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?
6 Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?
7 До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.
8 О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!
9 (O)О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!
10 Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.
11 Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?
12 (P)Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?
13 Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?
14 Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
15 (Q)Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
16 които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
17 Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18 Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
19 поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
20 но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
21 Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
22 Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
23 избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
25 Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
26 (R)Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
27 Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
28 Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?
29 Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, – правдата е моя.
30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?
7 (S)Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,
3 тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.
4 (T)Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.
5 (U)Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.
6 (V)Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.
7 Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.
8 (W)Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, – а мен няма.
9 (X)Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,
10 не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.
11 Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.
12 Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?
13 Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,
14 Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;
15 и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.
16 Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.
17 (Y)Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,
18 посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?
19 Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?
20 (Z)Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?
21 И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 (B)Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 (C)нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 (D)Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (E)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (F)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (G)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.