Old/New Testament
30 (A)И проводи Езекия по цялата земя Израилска и Иудея, писа и писма до Ефрема и Манасия, да дойдат в дома Господен в Иерусалим, за да направят Пасха на Господа, Бога Израилев.
2 (B)А в съвета царят и князете и цялото събрание в Иерусалим решиха да направят Пасха на втория месец,
3 понеже не можаха да я направят на времето ѝ, защото нямаше още достатъчен брой осветени свещеници, па и народът не беше се събрал в Иерусалим.
4 Това се понрави на царя и на цялото събрание.
5 (C)И решиха да разгласят по цял Израил, от Вирсавия до Дан, да отидат в Иерусалим да направят Пасха на Господа, Бога Израилев, защото отдавна не бяха я правили, както е наредено.
6 (D)И тръгнаха бързоходци с писма от царя и от князете му по цялата земя Израилска и Иудея, и по заповед на царя казваха: деца Израилеви! Обърнете се към Господа, Бога Авраамов, Исааков и Израилев, и Той ще се обърне към тия, що са оцелели между вас от ръката на асирийските царе.
7 (E)И не бивайте като бащите си и братята си, които постъпваха беззаконно пред Господа, Бога на отците си, и Той ги предаде на изтребление, както виждате.
8 Сега не бивайте твърдоглави като бащите си, покорете се Господу и дохождайте в светилището Му, което Той освети навеки; служете на Господа, нашия Бог, и Той ще отвърне от вас пламъка на гнева Си.
9 (F)Кога се обърнете към Господа, братята ви и децата ви ще намерят милост у тия, които са ги пленили, и ще се върнат в тая земя; защото Господ, Бог наш, е благ и милосърден и няма да отвърне лице от вас, ако се обърнете към Него.
10 Скороходците ходиха от град на град по земята Ефремова и Манасиева, дори до Завулоновата, ала им се смееха и ги подиграваха.
11 Но пак някои от коляното Асирово, Манасиево и Завулоново се смириха и дойдоха в Иерусалим.
12 (G)А над Иудея беше ръка Божия, та им даде едно сърце, за да изпълнят заповедта на царя и на князете, според словото Господне.
13 (H)И събра се в Иерусалим много народ, за да празнуват празника на Безквасниците през втория месец; събранието бе твърде многобройно.
14 Па станаха та разтуриха жертвениците, които бяха в Иерусалим, и всичко, върху което кадяха (на идолите), изпотрошиха и хвърлиха в поток Кедрон,
15 (I)и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от втория месец. Свещениците и левитите, засрамени, се осветиха и принесоха всесъжение в дома Господен,
16 и застанаха по местата си, според устава си, по закона на Моисея, Божий човек. Свещениците ръсеха с кръв (като я вземаха) от ръцете на левитите.
17 А понеже в събранието имаше мнозина, които не бяха се осветили, то, наместо тия нечисти, колеха пасхалното агне левитите, за да го посветят на Господа.
18 (J)Мнозина от народа, повечето от коляното Ефремово и Манасиево, Исахарово и Завулоново, не се очистиха; но и те ядоха пасха, не според устава.
19 Но Езекия се помоли за тях и каза: Благий Господ да прости всекиго, който си е разположил сърцето да търси Господа Бога, Бога на отците си, макар и без свещено очистяне.
20 И Господ послуша Езекия и прости народа.
21 Тъй синовете Израилеви, които бяха в Иерусалим, извършиха празника на Безквасниците през седем дена с голямо веселие; всеки ден левитите и свещениците славеха Господа със свирала, нагласени за славословене Господа.
22 И говори Езекия по сърце на всички левити, които знаеха добре да служат Господу. И ядоха празничното седем дена, принасяйки мирни жертви и славейки Господа, Бога на отците си.
23 И цялото събрание реши да празнуват други седем дена, и прекараха тия седем дена във веселие,
24 защото Езекия, цар иудейски, докара за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък, а и велможите докараха за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък; и осветиха се вече доста много свещеници.
25 (K)И веселиха се всички събрани от Иудея, свещеници и левити, и цялото събрание, стекло се от Израил, и пришълците, които бяха дошли от Израилската земя и които живееха в Иудея.
26 И стана голямо веселие в Иерусалим, защото от дните на Соломона, сина Давидов, цар Израилев, не беше ставало такова нещо в Иерусалим.
27 (L)Тогава станаха свещениците и левитите и благословиха народа; и техният глас беше чут от Господа, и молитвата им възлезе към небесата, в светото Негово жилище.
31 (M)След като се свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, отидоха по иудейските градове, та изпотрошиха статуите, изсякоха посветените дървета, разрушиха оброчищата и жертвениците докрай по цяла Иудея и в земята Вениаминова, Ефремова и Манасиева. След това се върнаха всички синове Израилеви, всякой във владението си, в градовете си.
2 (N)И нареди Езекия свещеническите и левитските смени, според разпределението им, всеки при своята работа, свещеническа и левитска, при всесъжение и при мирни жертви, за служба, за хваление и славословие, при вратата на дома Господен.
3 (O)И определи царят част от имота си за всесъжения: за утрени и вечерни всесъжения, за всесъжения в съботите, по новомесечията и празниците, както е писано в закона Господен.
4 (P)Заповяда още на народа в Иерусалим да дава определена издръжка на свещениците и левитите, за да бъдат ревностни в закона Господен.
5 (Q)Когато се разгласи тая заповед, синовете Израилеви надонесоха много начатки от: жито, вино, дървено масло, мед и всякакви полски произведения; донесоха още десятък от всичко в изобилие.
6 (R)Израилтяните и иудеите, които живееха по иудейските градове, тъй също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от пожертвуванията, посветени на техния Господ Бог; и натрупаха купища, купища.
7 Наченаха в третия месец да трупат купища, и свършиха в седмия месец.
8 И дойдоха Езекия и велможите и видяха купищата, благословиха Господа и народа Му Израиля.
9 Тогава попита Езекия свещениците и левитите за тия купища.
10 Отговори му Азария, първосвещеник от дома Садоков, и каза: откак наченаха да носят приноси в дома Господен, ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Туй голямо множество е от остатъка.
11 Тогава Езекия заповяда да приготвят стаи при дома Господен. И приготвиха.
12 И пренесоха там приносите, десятъците и пожертвуванията с голяма точност. Началник при тях беше левит Хонания, а брат му Симей държеше второ място.
13 А Иехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Иеримот, Иозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания бяха нагледници под ръката на Хонания и брата му Симея, – според заповедта на цар Езекия и Азария, началник при Божия дом.
14 (S)Коре, син на Имна, левит, вратар на източната страна, беше при доброволните приноси Богу, за да раздава принесеното Господу и най-важните посветени вещи.
15 Под негова ръка бяха: Еден, Миниамин, Иешуа, Шемаия, Амария и Шехания в свещеническите градове, за да раздават части на братята си точно, както на големи, тъй и на малки,
16 вън от списъка им, на всички от мъжки пол от три години и нагоре, на всички, които отиват в дома Господен за всекидневни работи, – за службата им, според длъжностите им и според отделите им;
17 на записаните в списъка свещеници, според поколенията им, на левитите от двайсет години и нагоре, според длъжностите им, по отделите им,
18 и на записаните в списъка с всичките им малолетни, с жените им, синовете им и дъщерите им, – на цялата община, понеже те с пълна вярност се посветиха на свещената служба.
19 А за синовете Ааронови, свещеници в селата около градовете им, при всеки град бяха поставени мъже именувани да раздават дяловете на всички от мъжки пол при свещениците и на всички, записани в списъка при левитите.
20 (T)Ето какво направи Езекия по цяла Иудея; той правеше, каквото е добро и право, и истинско пред Господа, своя Бог.
21 (U)И във всичко, каквото предприемаше, за да служи на Божия дом и да запази закона и заповедите, мислейки за своя Бог, той действуваше от все сърце, и имаше успех.
18 (A)Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 (B)Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9 (C)за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.
10 (D)А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
13 (E)и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14 (F)А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17 (G)Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.