Old/New Testament
3 След това отвори Иов уста и прокле деня си.
2 Па начена Иов и рече:
3 (A)да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6 Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8 (B)Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12 Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13 (C)Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14 заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,
15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,
21 (D)които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25 (E)защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
4 (F)Иотговори Елифаз Теманец и рече:
2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3 (G)Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4 (H)твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?
7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8 (I)Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;
9 (J)от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10 (K)Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13 (L)Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14 (M)мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:
17 (N)човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18 (O)Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19 (P)толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20 (Q)Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
44 (A)Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45 (B)Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46 (C)който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
47 (D)А Соломон Му построи дом.
48 (E)Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (F)„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50 Нали Моята ръка направи всичко това?“
51 (G)Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52 (H)Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –
53 (I)вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55 (J)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58 (K)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59 (L)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60 (M)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.