Old/New Testament
23 (A)Но на седмата година Иодай се ободри и взе в съюз със себе си стоначалниците: Азария, син Иерохамов, Исмаила, син Иехоханамов, Азария, син Оведов, Маасея, син Адаиев, и Елишафата, син Зихриев.
2 Те обходиха Иудея, събраха левитите от всички градове на Иудея и Израилевите отценачалници и дойдоха в Иерусалим.
3 (B)И цялото събрание сключи съюз с царя в дома Божий. И Иодай им каза: ето, царевият син трябва да бъде цар, както е казал Господ за синовете Давидови.
4 (C)Ето какво ще правите: една третина от вас, свещеници и левити, които дохождат в събота, ще бъдат вратари при праговете,
5 (D)една третина при царския дом, и една третина – при портите на Иесод, а целият народ ще бъде в дворовете на дома Господен.
6 (E)И никой да не влиза в дома Господен, освен свещениците и ония от левитите, които служат. Те могат да влязат, защото са осветени; а целият народ нека стои на стража Господня.
7 И нека левитите обиколят царя от всички страни, всякой с оръжието си в ръка, и който влезе в дома Господен, да бъде убит. И бъдете при царя, кога влиза и излиза.
8 Направиха левитите и всички иудеи, каквото заповяда свещеник Иодай; и всякой взе своите човеци, които дохождаха в събота, заедно с ония, които си отиваха в събота, защото свещеник Иодай не разпусна смените.
9 (F)Свещеник Иодай раздаде на стотниците копията и малките и големите цар Давидови щитове, които бяха в Божия дом;
10 и постави целия народ, всеки с оръжието си в ръка, от дясна страна на храма до лявата страна на храма, при жертвеника и при дома около царя.
11 (G)Тогава изведоха царския син, възложиха му венец и накити и го обявиха за цар; помазаха го Иодай и синовете му и извикаха: да живее царят!
12 (H)Като чу Готолия гласа на разтичалия се народ, който възхваляше царя, излезе при народа в дома Господен
13 (I)и видя: ето, царят стои на своето възвишение при входа, а при царя – князе и тръби, и целият народ на страната се весели, тръбят с тръби и със свирала певци, изкусни в славословие. Тогава Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие! съзаклятие!
14 (J)А свещеник Иодай извика стоначалниците, които началствуваха над войската, и им каза: изведете я навън (от храма), и който тръгне след нея, да бъде с меч убит. Защото свещеникът каза: не я убивайте в дома Господен.
15 (K)И сториха ѝ път; а когато тя дойде при входа на конските врата на царския дом, убиха я там.
16 (L)Иодай сключи завет с целия народ и с царя, за да бъдат народ Господен.
17 (M)И целият народ отиде във Вааловото капище, та го разруши, и жертвениците му и истуканите му изпотрошиха, а Матана, Вааловия жрец, убиха пред жертвениците.
18 (N)И повери Иодай делата на Господния дом на свещениците и на левитите (и поднови дневните свещенически и левитски смени), както ги бе разпределил Давид в дома Господен, да възнасят всесъжение Господу, както е писано в закона Моисеев, с радост и пение, по Давидовата наредба.
19 И постави вратари при вратата на дома Господен, за да не влиза никой нечист от каквото и да е.
20 (O)И взе стоначалниците и велможите, началниците народни и целия народ на страната, и всички съпроводиха царя от дома Господен; те минаха през горните врати в царския дом и туриха царя да седне на царския престол.
21 (P)И веселеше се целият народ на страната, и градът се умири. А Готолия убиха с меч.
24 (Q)Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим четирийсет години; майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.
2 (R)Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всички дни на свещеник Иодая.
3 Иодай му взе две жени, и той имаше от тях синове и дъщери.
4 След това Иоас намисли да поднови дома Господен,
5 (S)и събра свещениците и левитите и им каза: идете по градовете на Иудея и всяка година събирайте от всички израилтяни сребро за поддържане дома на вашия Бог, и побързайте в тая работа. Но левитите не побързаха.
6 (T)И царят повика Иодая, техния глава, и му каза: защо не искаш от левитите да донасят от Иудея и Иерусалим данъка, установен за скинията на събранието от Моисея, раб Господен, и от Израилското събрание?
7 (U)Защото нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разорили дома Божий, и всичко, посветено за дома Господен, бяха употребили за Вааловци.
8 (V)И царят заповяда, та направиха едно ковчеже и го поставиха при входа на дома Господен, отвън.
9 (W)И разгласиха по Иудея и Иерусалим, да принасят Господу данъка, наложен от Моисея, раб Божий, на израилтяните в пустинята.
10 Зарадваха се всички началници и целият народ, и принасяха и пущаха в ковчежето, докле се напълни.
11 (X)И когато левитите донасяха ковчежето при царските чиновници, и тия виждаха, че има много сребро, дохождаше царският писар и довереникът на първосвещеника, изпразняха ковчежето, отнасяха го и го туряха на мястото му. Тъй правеха всеки ден, и събраха много сребро.
12 (Y)Царят и Иодай го предаваха на разпоредниците по дома Господен, и те наемаха каменоделци и дърводелци за подновяване дома Господен, също и ковачи и медникари, за да поправят дома Господен.
13 (Z)Разпоредниците работеха, и с техните ръце се свърши поправката, и докараха дома Божий в прежното му състояние и го поправиха.
14 (AA)И като свършиха всичко, занесоха на царя и на Иодая останалото сребро. И направиха от него съдове за дома Господен, съдове за служба и за всесъжения, чаши и други съдове, златни и сребърни. И принасяха всесъжения в дома Господен постоянно през всички дни на Иодая.
15 Иодай остаря и, след като се насити на живот, умря: той беше на сто и трийсет години, когато умря.
16 Погребаха го в Давидовия град при царете, понеже той прави добро у Израиля – и за Бога, и за дома Му.
17 (AB)Но след смъртта на Иодая дойдоха иудейските князе и се поклониха на царя; оттогава царят почна да ги слуша.
18 И оставиха дома на Господа, Бога на отците си, и почнаха да служат на посветените дървета и на идолите; за тая тяхна вина биде гняв Господен върху Иуда и Иерусалим.
19 (AC)Той им праща пророци да ги обърнат към Господа; те ги убеждаваха, ала тия не слушаха.
20 (AD)И Дух Божий обгърна Захария, син на свещеник Иодая, и той застана на възвишението пред народа и им каза: тъй говори Господ: защо престъпяте Господните заповеди? Успех няма да имате: както вие оставихте Господа, тъй и Той ще ви остави.
21 (AE)Тогава се сговориха против него и го убиха с камъни, по заповед на царя (Иоаса), в двора на Господния дом.
22 Цар Иоас си не спомни доброто, що му беше сторил Иодай, бащата на Захария, а уби сина му. И той, умирайки, думаше: нека Господ види и изиска!
23 (AF)Като измина годината, излезе против него сирийска войска, и влязоха в Иудея и Иерусалим и изтребиха от народа всички князе народни и всичката плячка, взета от тях, пратиха на царя в Дамаск.
24 (AG)Макар сирийската войска да беше дошла в малък брой, но Господ предаде в ръцете им твърде многобройна сила, задето бяха оставили Господа, Бога на отците си. Те извършиха съд и над Иоаса;
25 (AH)и когато си отидоха от него, след като го оставиха в тежка болест, слугите му направиха против него съзаклятие, заради кръвта на сина на свещеник Иодая, и го убиха в леглото му, и той умря. Погребаха го в Давидовия град, ала го не погребаха в царските гробници.
26 (AI)А съзаклятници против него бяха: Завад, син на амонитката Шимеата, и Иехозавад, син на моавката Шимрита.
27 (AJ)За синовете му, за многото пророчества против него и за поправката на Божия дом е писано в книгата на царете. Вместо него се възцари син му Амасия.
15 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.
2 (A)Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
3 (B)Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
4 Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
5 (C)Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
6 (D)Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
7 (E)Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
8 С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
10 Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.
11 Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.
12 (F)Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.
15 (G)Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.
16 (H)Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам: да любите един другиго.
18 (I)Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19 Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 (J)Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
21 (K)Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
23 Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25 (L)Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26 (M)А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27 (N)а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.