Old/New Testament
8 (A)Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!
3 (B)Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?
4 Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.
5 (C)Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,
6 и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.
7 (D)И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.
8 (E)Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;
9 (F)а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.
10 Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:
11 никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?
12 (G)Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.
13 (H)Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;
14 надеждата му е подкосена, и увереността му – мрежа паякова.
15 Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.
16 Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;
17 в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.
18 Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!
19 Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.
20 (I)Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.
21 Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.
22 Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.
9 Отговори Иов и рече:
2 (J)наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.
4 (K)Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?
5 (L)Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;
6 поместя земята от мястото ѝ, и стълбовете ѝ треперят;
7 (M)каже на слънцето, – и то не изгрява, и на звездите туря печат.
8 (N)Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;
9 сътворил е Ас, Кесил и Хима[a] и скривалищата южни;
10 (O)върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.
11 Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.
12 (P)Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?
13 (Q)Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.
14 Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?
15 (R)Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.
16 Да бях извикал, и Той ми отговореше, – не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,
17 Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,
18 не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.
19 Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще ме изправи пред Него?
20 Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.
21 (S)Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.
22 (T)Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния.
23 Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.
24 Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?
25 (U)Дните ми са по-бързи от бързоходец, – бягат, не виждат добро,
26 (V)летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.
27 Ако си кажа: „ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря“,
28 то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.
29 (W)Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?
30 (X)Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,
31 и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.
32 (Y)Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33 Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.
34 (Z)Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, –
35 (AA)тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.
10 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
2 (AB)Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?
3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?
4 (AC)Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?
5 (AD)Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,
6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,
7 (AE)ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?
8 (AF)Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?
9 (AG)Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?
10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,
11 (AH)с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,
12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?
13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –
14 (AI)че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.
15 (AJ)Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:
16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.
17 (AK)Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.
18 (AL)И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;
19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!
20 (AM)Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
21 (AN)преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,
22 (AO)в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (A)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (B)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (C)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.