M’Cheyne Bible Reading Plan
Исус се явява на седем ученика
21 След това Исус отново се яви на учениците си при Тивериадското езеро.[a] Ето как стана това: 2 Симон Петър, Тома (наречен Близнак), Натанаил (от галилейския град Кана), синовете на Зеведей и още двама от учениците бяха заедно. 3 Симон Петър каза: „Отивам за риба.“ Останалите отговориха: „И ние идваме с теб!“ Всички излязоха и се качиха на една лодка, но не можаха да уловят нищо онази нощ.
4 Вече се беше съмнало, когато Исус застана на брега, но учениците не знаеха, че е той. 5 Исус ги попита: „Как е, приятели, уловихте ли нещо?“
„Не“ — отвърнаха те.
6 Той им каза: „Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще уловите.“ И те хвърлиха мрежата, но тя беше толкова пълна с риба, че не можаха да я издърпат в лодката.
7 Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петър: „Това е Господ!“ Когато чу, че това е Господ, Симон препаса около кръста горната си дреха (защото се беше съблякъл) и скочи във водата. 8 Другите ученици стигнаха до брега с лодката, теглейки мрежата с риба (защото не бяха далеч, а само на стотина метра от брега). 9 Когато излязоха на брега, видяха жарава с риба върху нея и хляб. 10 Исус им каза: „Донесете от рибата, която току-що уловихте.“
11 Симон Петър се качи в лодката и издърпа мрежата на сушата, която макар че беше пълна със сто петдесет и три едри риби, пак не се скъса. 12 Исус им каза: „Елате да хапнете.“ И никой от учениците не посмя да го попита: „Кой си ти?“, защото знаеха, че е Господ. 13 Исус отиде, взе хляба и им го раздаде, след което им даде и риба.
14 Това беше третият път, когато Исус се яви на учениците си, след като възкръсна от мъртвите.
Исус говори на Петър
15 Когато се нахраниха, Исус каза на Симон Петър: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме повече, отколкото ме обичат тези другите?“
Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за агънцата ми.“
16 После още веднъж го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“
Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за овцете ми.“
17 Трети път го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“
Петър се натъжи, че за трети път го пита дали го обича и отговори: „Господи, ти знаеш всичко. Знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за овцете ми. 18 Уверявам те: Когато беше млад, сам завързваше пояса си и отиваше където поискаш, но когато остарееш, ще протегнеш ръцете си и друг ще завърже пояса ти и ще те води не където искаш.“ 19 (Исус каза това, за да покаже с каква смърт Петър ще прослави Бога.) След като изрече това, Исус му каза: „Следвай ме.“
20 Петър се обърна и видя ученика, когото Исус обичаше, да върви след тях. (Това беше този ученик, който по време на вечерята се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е този, който ще те предаде?“) 21 И когато го видя, Петър каза на Исус: „Господи, а с него какво ще стане?“
22 Исус му каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“
23 Така между братята се разнесе мълвата, че този ученик няма да умре. Но Исус не каза, че няма да умре. Само каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб?“
24 Това е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги записа. И ние знаем, че казва истината.
25 Има и много други неща, които Исус извърши, но ако се записваха едно по едно, мисля, че целият свят нямаше да може да побере книгите, които щяха да се напишат.
1 От Павел, апостол на Христос Исус чрез Божията воля, и от брат Тимотей.
2 До святите и верни братя и сестри в Христос, които живеят в Колос.
Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща.
3 Когато се молим за вас, винаги благодарим на Бога, Бащата на нашия Господ Исус Христос, 4 защото чухме за вярата ви в Христос Исус и любовта ви към всички Божии хора. 5 Вашата вяра и любов са породени от надеждата ви и всичко, за което се надявате, ви очаква в небесата. Това вие чухте за първи път чрез словото на истината — Благата вест, 6 която стигна до вас. Тя се разнася из целия свят, дава плод и продължава да се разпространява така, както стана и при вас, от деня, в който чухте за Божията благодат и разбрахте истината за нея. 7 Научихте я от Епафрас — нашия скъп брат, който служи заедно с нас и е верен Христов дякон заради нас. 8 Той ни каза за вашата любов, вдъхновена от Духа.
9 Ето защо от деня, в който чухме за това, ние също не спираме да се молим за вас, като искаме:
да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; 10 да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога; 11 да ви даде Бог своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение
и с радост 12 да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината. 13 Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пренесе в царството на своя възлюбен Син, 14 чрез когото ние сме изкупени и имаме опрощение на греховете си.
Когато гледаме Христос, виждаме Бога
15 Той е видимият образ на невидимия Бог
и стои над всичко сътворено.[a]
16 Всичко в небесата и на земята бе сътворено от него —
и видимото, и невидимото,
било то престоли, власти, господари или управници.
Всичко бе сътворено чрез Христос и за Христос.
17 Той съществуваше преди всичко друго
и всичко се крепи чрез него.
18 И той е главата на тялото —
тялото е църквата.
Той е източникът на всичко
и той е първородният, възкресен от мъртвите,
за да заеме първото място във всичко.
19 Защото в него Бог избра
да живее в цялата си пълнота
20 и чрез него да върне към себе си
всичко — и земните,
и небесните неща,
като чрез кръвта му,
пролята на кръста, донесе помирение.
21 Имаше време, когато заради помислите си и злите си дела вие се бяхте отдалечили от Бога и бяхте негови врагове. 22 Но сега чрез физическата си смърт Христос ви помири с Бога, за да ви представи пред него святи, неопетнени и безупречни. 23 Ще бъде така, ако продължите да стоите във вярата твърди и непоклатими и не се отклоните от надеждата, която ви даде Благата вест, проповядвана на всеки под небето — Благата вест, която чухте и на която аз, Павел, станах служител.
Делото на Павел за църквата
24 Сега се радвам в страданията си заради вас и със собственото си тяло понасям страданията, които Христос все още трябва да изтърпи заради своето тяло — църквата. 25 Бог ми възложи задачата да стана един от служителите й заради вашето благо: да съобщавам Божието послание. 26 Това послание е тайната истина, скрита от векове и поколения, която сега Бог изяви на своите святи хора. 27 Той реши да им извести колко велико е славното богатство на тази тайна истина. Тя е за всички народи и е самият Христос, който е във вас и ни дава надежда, че ще споделим Божията слава. 28 Ето защо ние продължаваме да го проповядваме. Наставляваме и поучаваме всеки с пълна мъдрост, за да може всички да бъдат представени пред Бога зрели в Христос. 29 Затова се трудя и боря със силата, която Христос ми дава и която мощно работи в мен.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center