M’Cheyne Bible Reading Plan
Исус говори с жена от Самария
4 Фарисеите узнаха, че Исус приобщава към себе си и кръщава повече ученици от Йоан. 2 (Въпреки че в действителност не самият Исус, а учениците му кръщаваха.) Когато чу какво се говори, 3 Исус напусна Юдея и отново се върна в Галилея. 4 На път за там трябваше да мине през Самария.
5 И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф. 6 Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд. 7 Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“ 8 (В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)
9 Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.[a])
10 Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“
11 Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро. 12 Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му — също!“
13 Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. 14 Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“
15 Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“
16 Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“
17 Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“
Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг. 18 Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“
19 Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк. 20 Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21 „Повярвай ми, жено! — каза й Исус. — Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца. 22 Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва времето — то вече е настъпило — когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух[b] и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. 24 Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25 Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26 „Аз съм този — каза й Исус. — Аз, който разговарям сега с теб.“
27 В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28 Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: 29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“ 30 И хората излязоха от града и отидоха при него.
31 В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
32 Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33 Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
34 Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал. 35 Вие често казвате: „Още четири месеца и после — жътва.“ А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва. 36 Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря. 37 Има истина в поговорката: „Един сее, а друг прибира плодовете.“ 38 Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“
39 Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40 Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни 41 и много други хора повярваха, като чуха думите му.
42 Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“
Исус излекува сина на царски служител
(Мат. 8:5-13; Лк. 7:1-10)
43 След като прекара там два дни, Исус напусна това място и отиде в Галилея. 44 (Защото той самият беше казал, че пророкът не е почитан в своята страна.) 45 Когато пристигна в Галилея, хората там го посрещнаха с радост, защото бяха видели всичко, което извърши на празника в Ерусалим, където те също бяха ходили.
46 Исус отново отиде в галилейския град Кана, където беше превърнал водата във вино. В Капернаум живееше един царски служител, чийто син беше болен. 47 Когато този човек чу, че от Юдея Исус е дошъл в Галилея, той отиде при него и го помоли да слезе в Капернаум и да излекува сина му, който е на смъртно легло. 48 Исус му каза: „Докато не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
49 Царският служител му каза: „Господине, ела, преди детето ми да умре!“
50 Исус отговори: „Върви си. Синът ти ще живее.“
Човекът повярва на това, което Исус му каза, и си отиде у дома. 51 По пътя към къщи слугите му го посрещнаха и му казаха, че синът му е добре.
52 Човекът попита: „По кое време синът ми започна да се чувства по-добре?“
Слугите отговориха: „Треската му премина вчера около един часа.“
53 Бащата разбра, че това е времето, по което Исус беше казал: „Синът ти ще живее.“ И той, и всички хора в дома му повярваха.
54 Това беше второто знамение, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея.
Последни предупреждения и поздрави
13 Това ще бъде третото ми идване при вас. Както казва Писанието: „Всяко обвинение трябва да се подкрепи от двама или трима свидетели.“(A) 2 Когато за втори път бях сред вас, ви предупредих, и сега, когато съм далеч, отново ви предупреждавам. На тези, които са съгрешили преди, и на всички останали казвам: ако дойда отново, няма да ви пощадя. 3 Ще ви накажа като доказателство за това, че чрез мен говори Христос. Той не е слаб спрямо вас, а е силен сред вас. 4 Истина е, че той бе слаб, когато бе разпънат на кръста, но сега живее чрез Божията сила. Истина е също и че ние сме слаби в него, но заради вас ще живеем с него чрез Божията сила.
5 Себе си проверете дали живеете във вярата. Себе си изпитайте. Нима не съзнавате, че Исус Христос живее във вас? Освен, разбира се, ако не издържите изпитанието. 6 Надявам се поне да разберете, че ние сме издържали изпитанието. 7 Молим се на Бога да не вършите нищо грешно. Важно е не ние да се покажем издържали, а вие да вършите добро, дори и ние да изглеждаме провалили се. 8 Не можем да правим нищо против истината, а само в подкрепа на истината. 9 Радваме се, когато ние сме слаби, а вие — силни. За това се молим: да станете съвършени. 10 Пиша ви тези неща сега, когато съм далеч, за да не трябва, когато съм сред вас, да проявявам строгост според властта, която Господ ми е дал, за да укрепявам, а не да сривам.
11 Сега, братя и сестри, се сбогувам. Стремете се към съвършенство, насърчавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир и Богът на любовта и мира ще бъде с вас. 12 Поздравете се един друг със свята целувка. 13 Всички Божии хора ви поздравяват.
14 Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center