M’Cheyne Bible Reading Plan

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)

24 Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. ² Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, ³ и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. ⁴ Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. ⁵ Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? ⁶ Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: ⁷ «Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ ⁸ И тогава жените си спомниха думите на Исус.

⁹ Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. ¹⁰ Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, ¹¹ а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. ¹² Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.^[a]

По пътя за Емаус

(Мк. 16:12-13)

¹³ Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. ¹⁴ Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. ¹⁵ И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. ¹⁶ Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. ¹⁷ Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“

Двамата спряха с натъжени лица. ¹⁸ Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“

¹⁹ Исус попита: „Какво?“

„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. ²⁰ Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. ²¹ А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, ²² а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, ²³ но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. ²⁴ Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“

²⁵ Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! ²⁶ Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ ²⁷ И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.

²⁸ Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. ²⁹ Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.

³⁰ Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. ³¹ Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. ³² Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“

³³ И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, ³⁴ които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“

³⁵ Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)

³⁶ Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“

³⁷ Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. ³⁸ Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? ³⁹ Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“

⁴⁰ Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. ⁴¹ Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ ⁴² Дадоха му парче печена риба. ⁴³ Той я взе и я изяде пред тях.

⁴⁴ После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“

⁴⁵ И той им отвори умовете да разберат Писанията. ⁴⁶ След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. ⁴⁷ Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. ⁴⁸ Вие сте свидетели на тези неща. ⁴⁹ Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“

Исус се възнася в небето

(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)

⁵⁰ Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. ⁵¹ И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. ⁵² Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. ⁵³ И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.

Помощ за събратята християни

9 Излишно е да продължавам да ви пиша за тази помощ за Божиите хора, ² защото зная вашата готовност да помогнете и продължавам да се хваля с това на македонците. Разказвам им, че вие в Ахая сте готови още от миналата година и вашият ентусиазъм подтикна повечето от тях към действие. ³ Но аз изпращам братята при вас, за да не бъдат хвалбите ни с вас напразни в това отношение и да сте готови да дадете, така както казах, че ще дадете. ⁴ Иначе, ако някои македонци дойдат с мен и ви намерят неподготвени, ние ще се срамуваме (а да не говоря за срама, който вие ще изпитвате!) заради тази увереност, която имахме във вас. ⁵ Затова счетох за нужно да помоля братята да тръгнат към вас преди нас и предварително да приготвят дара, който обещахте, за да бъде готов и да е дар, даден от желание, а не изтръгнат насила.

⁶ Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне. ⁷ Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. ⁸ А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела. ⁹ Както казва Писанието:

¹⁰ А Онзи, който осигурява семе на сеяча и хляб, който ни храни, ще осигури и умножи вашето семе, и ще увеличи плодовете на вашата благост. ¹¹ Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост. И като давате чрез нас, хората ще благодарят на Бога.

¹² Защото служението, което извършвате, не само снабдява нуждите на Божиите хора, но и носи все повече и повече благодарности към Бога. ¹³ Заради това служение, което е доказателство за вярата ви, те ще прославят Бога за покорността ви към Благата вест за Христос, която изповядвате, и за щедростта, с която споделяте с тях и с всички. ¹⁴ И когато се молят за вас, ще жадуват да ви видят заради превъзхождащата Божия благодат към вас. ¹⁵ Да благодарим на Бога за този неописуем дар!