M’Cheyne Bible Reading Plan
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)
23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. 2 Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“
3 Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
4 Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“
5 Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“
Пилат изпраща Исус при Ирод
6 Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. 7 Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. 8 Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. 9 Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. 10 Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. 11 Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. 12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)
13 Пилат събра главните свещеници, водачите и народа 14 и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. 15 Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. 16 Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ 17 [a]
18 Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ 19 (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)
20 Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. 21 Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
22 За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
23 Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха 24 и Пилат реши да изпълни молбата им. 25 Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. 28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, 29 защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ 30 След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“(A) 31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“[b]
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. 33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[c]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. 45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. 46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“(B) и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. 49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)
50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. 54 Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. 56 След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.
В събота почиваха според заповедта.
Християнското милосърдие
8 А сега, братя и сестри, искаме да знаете за Божията благодат, дадена на църквите в Македония. 2 Вярващите там бяха подложени на сурови изпитания в нещастията, които преживяха, и въпреки крайната си бедност те дадоха изобилно поради бликащата от тях радост. 3 Аз съм свидетел, че дадоха толкова, колкото можеха, и дори повече от това и го направиха по своя собствена воля. 4 Те много настойчиво ни молеха да им окажем привилегията да участват в служението за Божиите хора. 5 И дадоха не така, както бяхме очаквали — първо дадоха себе си на Господа и на нас според Божията воля. 6 Ето защо помолихме Тит, който беше вече започнал това милосърдно дело, да ви помогне да го завършите. 7 И както сте богати с всякакви дарове — с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас, така да сте богати и с този дар — да бъдете милосърдни.
8 Не казвам това като заповед, а чрез загрижеността на другите изпитвам искреността на вашата любов. 9 Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез неговото обедняване.
10 Ето какво ви съветвам да направите и то е във ваш интерес. Миналата година вие бяхте не само първите, които искаха да дадат, но и първите, които дадоха. 11 Завършете сега онова, което започнахте, и дайте от това, което имате, за да бъде делото ви равно на голямото ви желание за него. 12 И ако сте готови да дадете, дарът ви ще бъде приет въз основа на това, което имате, а не на онова, което нямате. 13 Защото искаме да има равенство: не вие да сте затруднени, а другите — облекчени. 14 Сега вие имате много и можете да помогнете на другите да имат и те онова, от което се нуждаят, така че по-късно, когато те имат много, да ви помогнат във вашите нужди, за да има равенство. 15 Както казва Писанието:
„Този, който събра много, нямаше излишък,
и този, който събра малко, не изпитваше липса.“(A)
Тит и спътниците му
16 Да благодарим на Бога, че вложи в сърцето на Тит същата загриженост за вас. 17 Защото той не само прие нашата молба, но и понеже е особено загрижен, тръгва към вас по своя собствена воля. 18 С него изпращаме и брата, когото всички църкви възхваляват заради служението му в благовестието. 19 Освен това той беше избран от църквите да ни придружи в нашето пътуване, за да може начинът, по който извършим това милосърдно дело, да бъде за слава на Господа и да покаже нашата готовност да помогнем.
20 Искахме да сме сигурни, че никой няма да намери повод да ни критикува за начина, по който се разпореждаме с тази значителна сума пари. 21 Поставяме си за цел да вършим нещата така, както трябва, не само пред Господа, а и пред хората.
22 С тях изпращаме и наш брат, който много пъти и при много случаи е доказал, че е готов да помогне. А сега той има още по-голямо желание да помогне, защото ви има огромно доверие.
23 За Тит искам да кажа, че е мой съдружник и съработник в усилията ми да ви помогна. А другите братя са изпратени от църквите и прославят Христос. 24 Затова докажете им любовта си, покажете им защо се гордеем с вас, за да могат всички църкви да го видят.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center