M’Cheyne Bible Reading Plan
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)
6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) 2 и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. 3 Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. 4 Наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ 6 (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7 Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“
8 Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: 9 „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10 Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) 11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12 Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ 13 И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14 Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,[a] който трябваше да дойде в света.“
15 Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
Исус върви по водата
(Мат. 14:22-27; Мк. 6:45-52)
16 Привечер учениците му слязоха до езерото. 17 Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. 18 Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. 19 Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. 20 Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ 21 Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
Хората търсят Исус
22 На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами. 23 Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва. 24 И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
Исус — хлябът на живота
25 Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26 Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте. 27 Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28 Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29 Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30 А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31 Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»(A)“
32 Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето, 33 защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34 Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35 Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее. 36 Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя, 38 защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска. 39 Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден. 40 Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41 Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ 42 „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ — говореха те.
43 Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си. 44 Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден. 45 Пророците писаха: „И всички ще бъдат научени от Бога.“(B) Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен. 46 Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца. 47 Уверявам ви: който вярва, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът, който дава живот. 49 Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха. 50 Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53 Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. 54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. 55 Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми — истинското питие. 56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него. 57 Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен. 58 Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“ 59 Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
Думи на вечен живот
60 Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61 Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение? 62 Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди? 63 Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот, 64 но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.) 65 Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66 Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67 Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68 Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот. 69 Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70 Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“ 71 Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.
Другите апостоли приемат Павел
2 След четиринадесет години отново отидох в Ерусалим. Придружаваше ме Варнава, като със себе си бях взел и Тит. 2 Отидох, защото Бог ми разкри, че трябва да го направя. Когато се срещнах насаме с най-почитаните там хора, аз изложих пред тях Благата вест по същия начин, по който я проповядвам сред езичниците, за да не бъде пропилян трудът, който вече съм положил, нито да отидат напразно сегашните ми усилия. 3 Но дори Тит, който беше с мен, не бе заставен да се обреже, въпреки че е грък. 4 Въпросът беше повдигнат от тези, които се представяха за наши братя и тайно се бяха присъединили към нас, а всъщност се бяха промъкнали да проучат каква е свободата, която имаме в Христос Исус, за да могат да ни поробят. 5 Но ние не се поддадохме нито за миг, за да остане сред вас истината, въплътена в Благата вест.
6 Нищо не получих от тези, които бяха считани за видни хора. (За мен няма значение какви са, защото пред Бога всички хора са равни.) Тези уважавани мъже не добавиха нищо към моето послание. 7 Точно обратното — те видяха, че на мен ми бе поверено да проповядвам Благата вест сред езичниците, така както на Петър бе поверено да проповядва Благата вест сред юдеите. 8 Защото този, който направи Петър апостол на юдеите, направи мен апостол на езичниците. 9 Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те — на юдеите. 10 Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните,[a] а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.
Павел показва, че Петър е сгрешил
11 Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше. 12 Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните. 13 Останалите юдеи също го последваха в лицемерието му до такава степен, че увлякоха след себе си дори и Варнава. 14 Когато видях, че поведението им не съответства на истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: „След като ти, който си юдеин, живееш като езичник, а не като юдеин, как може да караш езичниците да следват юдейските обичаи?“
15 Ние сме юдеи по рождение и не сме част от „грешните езичници“, 16 но знаем, че човек става праведен пред Бога не като спазва закона, а като вярва в[b] Исус Христос. Затова ние положихме вярата си в Христос Исус, за да станем праведни пред Бога, защото сме повярвали в[c] Христос, а не защото сме спазили закона, понеже никой няма да стане праведен пред Бога, като спазва закона.
17 Но ако поради това, че се стремим да станем праведни в Христос, ние, юдеите, се окажем грешници като езичниците, значи ли, че Христос ни прави грешници? 18 В никакъв случай! Защото ако отново започна да поучавам това, което съм изоставил, ставам закононарушител. 19 Защото чрез закона аз умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Разпънат бях на кръста заедно с Христос, 20 така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен. Животът, който сега живея в тялото си, живея го чрез вяра в[d] Божия Син, който ме обикна и пожертва себе си заради мен. 21 Не отхвърлям Божия дар, защото ако правилното взаимоотношение с Бога се постига чрез закона, Христос умря напразно!
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center