M’Cheyne Bible Reading Plan

Закхей

19 Исус минаваше през Ерихон. ² В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. ³ Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. ⁴ Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. ⁵ Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“

⁶ Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. ⁷ Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“

⁸ Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“

⁹ Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. ¹⁰ Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“

Притча за тримата слуги

(Мат. 25:14-30)

¹¹ Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. ¹² Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. ¹³ Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: „Търгувайте с парите, докато се върна.“ ¹⁴ Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.

¹⁵ Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. ¹⁶ Дошъл първият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.“ ¹⁷ „Браво!“ — отговорил царят. „Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.“ ¹⁸ Тогава дошъл вторият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.“ ¹⁹ „Поверявам ти управлението на пет града“ — отвърнал царят. ²⁰ Дошъл и третият слуга и казал: „Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, ²¹ защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.“ ²² Тогава царят му отговорил: „Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. ²³ Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?“ ²⁴ А на стоящите наоколо хора царят казал: „Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.“ ²⁵ Те му казали: „Но, господарю, той вече има десет мнаси.“ ²⁶ Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. ²⁷ А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)

²⁸ След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. ²⁹ Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. ³⁰ Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. ³¹ Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“

³² Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. ³³ Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“

³⁴ Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ ³⁵ Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. ³⁶ Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. ³⁷ Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:

³⁹ Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“

⁴⁰ А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“

Исус плаче за Ерусалим

⁴¹ Когато наближи и видя града, Исус заплака за него ⁴² и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. ⁴³ Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. ⁴⁴ Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“

Исус отива в храма

(Мат. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22)

⁴⁵ Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. ⁴⁶ Той каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде дом на молитва“,^(B) а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“^(C)

⁴⁷ Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, ⁴⁸ но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.

Духовно съкровище в глинени делви

4 Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме, ² а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога. ³ И ако Благата вест, която проповядваме, е неясна, то това е така само за онези, които вървят към гибел. ⁴ Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на Благата вест за славата на Христос, който е Божият образ. ⁵ Ние не проповядваме себе си, а ви учим, че Исус Христос е Господ и че ние сме ваши слуги заради Исус. ⁶ Защото Богът, който е казал: „Светлината ще изгрее от мрака“,^[a] е същият, който изгря в сърцата ни, за да познаем Божията слава в лицето на Исус Христос.

⁷ Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога. ⁸ Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; ⁹ преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме. ¹⁰ Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му. ¹¹ Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела. ¹² Следователно смъртта работи в нас, а животът — във вас.

¹³ Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“^(A) Ние също вярваме, затова и говорим, ¹⁴ защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него. ¹⁵ Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.

Живот с вяра

¹⁶ Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден. ¹⁷ Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях. ¹⁸ Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото — вечно.