M’Cheyne Bible Reading Plan

Новият Ерусалим

21 И тогава видях ново небе и нова земя.^[a] Първото небе и първата земя бяха изчезнали и морето вече го нямаше. ² И видях святия град, новия Ерусалим. Той идваше от Бога и се спускаше от небето, приготвен като невеста, красиво пременена за своя съпруг. ³ И чух силен глас от престола, който каза: „Сега Божието обиталище^[b] е с хората и той ще живее с тях. Те ще бъдат неговият народ, а сам Бог ще бъде с тях и ще бъде техният Бог. ⁴ Той ще изтрие всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна.“

⁵ Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново.“ И ми каза: „Запиши това, защото тези думи са истинни и може да им се вярва.“

⁶ После каза: „Свърши се! Аз съм Алфата и Омегата,^[c] Началото и Краят. На всеки, който е жаден, ще дам да пие даром от извора с животворна вода. ⁷ Който победи, ще наследи всичко това. Аз ще бъда негов Бог, а той ще бъде мой син. ⁸ Но страхливите и невярващите, онези, които вършат гнусни неща, убийците, онези, които вършат сексуални грехове, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци ще намерят дела си в огненото езеро с горяща сяра. Това е втората смърт.“

⁹ Тогава дойде един от седемте ангела, които държаха седемте купи, пълни със седемте последни напасти, и ми каза: „Ела! Ще ти покажа невестата, съпругата на Агнето“. ¹⁰ И докато бях завладян от Духа, ангелът ме заведе на голяма, висока планина, където ми показа святия град, Ерусалим, който идваше от Бога и се спускаше от небето.

¹¹ Градът сияеше с Божията слава. Блясъкът му бе като на прескъпоценен камък, подобен на кристално чист яспис. ¹² Имаше голяма, висока стена, с дванадесет порти и дванадесет ангела — по един при всяка. На портите бяха написани имената на дванадесетте израелски племена. ¹³ На изток имаше три порти, на север — три, на юг — три и на запад — три. ¹⁴ Стената на града бе издигната върху дванадесет основи и на тях бяха написани дванадесет имена — тези на дванадесетте апостола на Агнето.

¹⁵ Ангелът, който ми говореше, имаше златна пръчка за мерене, за да измери града, портите му и стената му. ¹⁶ Градът беше построен като квадрат с еднаква дължина и ширина. Ангелът го измери с пръчката — беше дванадесет хиляди стадия.^[d] Дължината, ширината и височината му бяха равни. ¹⁷ След това ангелът измери стената му. Тя беше висока сто четиридесет и четири лакти^[e] — човешката мярка, която ангелът използваше. ¹⁸ Стената беше направена от яспис, а градът — от чисто злато като прозрачно стъкло. ¹⁹ Основите на стената на града бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първата — с яспис, втората — със сапфир, третата — с халцедон, четвъртата — с изумруд, ²⁰ петата — със сардоникс, шестата — със сард, седмата — с хризолит, осмата — с берил, деветата — с топаз, десетата — с хризопрас, единадесетата — с тюркоаз, а дванадесетата — с аметист. ²¹ Дванадесетте порти бяха дванадесет перли, като всяка порта бе изваяна от една перла. Улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като кристал.

²² Там не видях храм, защото Господ, Всемогъщият Бог, и Агнето бяха неговият храм. ²³ На града не му е нужно нито слънце, нито луна, които да му дават светлина. Божията слава го осветява, а Агнето е светилото му. ²⁴ Народите ще ходят под светлината на града, а земните царе ще донасят в него своята слава. ²⁵ Портите му няма да се затварят през деня, а нощ там няма да има. ²⁶ Величието и честта на народите ще бъдат донасяни в града. ²⁷ В него няма да влезе нищо нечисто и никой, чиито пътища са гнусни или лъжливи. Ще влязат само онези, чиито имена са записани в книгата на живота, която Агнето има.

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12)

20 Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалина отиде на гробницата, когато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отместен от нея. ² Тогава тя се втурна и отиде при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: „Взели са Господа от гробницата и не знаем къде са го положили!“

³ Тогава Петър и другият ученик излязоха и се отправиха към гробницата. ⁴ И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гробницата. ⁵ Той надникна и видя, че ленените платна са там, но не влезе вътре. ⁶ Тогава Симон Петър, който го следваше, дойде и влезе в гробницата. Той видя ленените платна ⁷ и кърпата, с която беше повита главата на Исус, но тя не беше заедно с ленените платна, а свита на отделно място. ⁸ Другият ученик, който беше пристигнал пръв при гробницата, също влезе, видя и повярва. ⁹ (Защото те все още не разбираха Писанието, според което той трябваше да възкръсне от мъртвите.)

Исус се явява на Мария Магдалина

(Мк. 16:9-11)

¹⁰ После учениците си отидоха по домовете. ¹¹ Мария остана отвън при гробницата и плачеше. Както плачеше, тя се наведе да погледне в гробницата ¹² и видя два ангела в бяло. Те седяха там, където по-рано беше лежало тялото на Исус, един откъм главата и един откъм краката му.

¹³ „Жено, защо плачеш?“ — попитаха я те.

Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“ ¹⁴ Когато каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не знаеше, че е той.

¹⁵ Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“

Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“

¹⁶ Исус й каза: „Мария!“

Тя се обърна и му каза на арамейски: „Равуни!“ (което значи „Учителю!“)

¹⁷ Исус й каза: „Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца, но иди при братята ми и им кажи: «Аз отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог.»“

¹⁸ Мария Магдалина отиде и каза на учениците: „Видях Господа!“ И им предаде думите му.

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49)

¹⁹ Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“ ²⁰ След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.

²¹ Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“ ²² След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. ²³ На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“

Исус се явява на Тома

²⁴ Тома (наречен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде. ²⁵ Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“

²⁶ Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“ ²⁷ После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“

²⁸ В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“

²⁹ Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“

Целта на тази книга

³⁰ Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга. ³¹ Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.