M’Cheyne Bible Reading Plan

Исус е наш защитник

2 Дечица мои, пиша ви това, за да не грешите, но ако някой извърши грях, имаме пред Отца свой защитник — праведникът Исус Христос. ² Той е изкупителната жертва за нашите грехове и не само за тях, но и за греховете на целия свят.

³ Ако изпълняваме заповедите му, можем да бъдем сигурни, че наистина познаваме Бога. ⁴ Този, който казва: „Познавам го!“, а не изпълнява заповедите му, е лъжец и истината не е в него. ⁵ Но ако човек се подчинява на словото му, значи любовта му към Бога наистина е достигнала съвършенство в него. Ето как можем да бъдем сигурни, че сме в Бога: ⁶ всеки, който казва, че живее в него, трябва сам да живее така, както живя Исус.

Бог ни заповяда да се обичаме

⁷ Скъпи мои, пиша ви не някаква нова заповед, а същата стара заповед, която имахте от началото. Тази стара заповед е посланието, което чухте. ⁸ Същевременно заповедта, която ви пиша, е нова и вие можете да видите нейната истинност в Исус и в самите себе си, защото тъмнината отминава и истинската светлина вече блести.

⁹ Всеки, който казва, че е в светлината, а мрази брат си, все още е в тъмнината. ¹⁰ Който обича брат си, живее в светлината и нищо в живота му не го въвлича в грях. ¹¹ А който мрази брат си, е в тъмнината и в тъмнината крачи, без да знае накъде върви, защото тъмнината го е ослепила.

¹⁵ Не обичайте света, нито светските неща. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. ¹⁶ Защото всичко светско: онова, което пожелава грешната ни човешка природа, онова, което пожелават очите ни, и прекомерното възгордяване от притежанията ни не е от Отца, а е от света. ¹⁷ А светът отминава, заедно с всички страсти, които поражда, но който изпълнява Божията воля, живее вечно.

Не следвайте антихристи

¹⁸ Деца, краят е близо. Нали чухте, че ще дойде антихристът? Сега се появиха много антихристи и по това познаваме, че краят е близо. ¹⁹ Те излязоха измежду нас, но в действителност не бяха част от нас, защото ако бяха, щяха да останат с нас. Но те си тръгнаха и показаха, че нито един от тях не е част от нас.

²⁰ А вие имате дара,^[a] който ви даде Святият, така че всички знаете истината. ²¹ Пиша ви не затова, че не знаете истината, а понеже я знаете и понеже от истината не може да дойде никаква лъжа.

²² Кой е лъжецът? Не е ли този, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихристът. Той отрича и Отца, и Сина. ²³ Който отрича Сина, не може да има Отца, а който признава Сина, има и Отца.

²⁴ Нека посланието, което чухте от самото начало, остане във вас. И ако това послание остане във вас, тогава ще останете в Сина и в Отца. ²⁵ Ето обещанието, което той ни даде — вечен живот.

²⁶ Пиша ви всичко това заради онези, които се опитват да ви заблудят. ²⁷ Но вие получихте специален дар и той остава във вас, затова нямате нужда да ви учи някой. Този дар ви учи на всичко. Той е истински, а не лъжлив, затова останете в Христос, както дарът ви учеше.

²⁸ А сега, дечица, живейте в Христос, така че когато се яви, да имаме увереност и да не се посрамим пред него, когато дойде. ²⁹ Щом знаете, че той е праведен, тогава знаете, че и всеки, който постъпва праведно, е Божие дете.

Исус поучава за греха и прошката

(Мат. 18:6-7,21-22; Мк. 9:42)

17 Исус каза на учениците си: „Неща, които изкушават хората да извършат грях, неизбежно ще дойдат, но горко на онзи, чрез когото дойдат. ² За него би било по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да изкуши някого от тези малките да съгреши. ³ Затова внимавайте какво правите!

Ако брат ти съгреши, порицай го и ако съжали, прости му. ⁴ И ако в един ден ти причини зло седем пъти и след това седем пъти ти каже: „Съжалявам“, прости му.“

Колко голяма е вярата ви

⁵ Тогава апостолите казаха на Господа: „Дай ни повече вяра.“

⁶ Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: „Изкорени се и се засади в морето!“ и тя ще ви се подчини.

Служете предано

⁷ Ако някой от вас има слуга, който му оре земята или пасе овцете, ще му каже ли веднага като се върне от полето: „Влизай и сядай да ядеш“? ⁸ Не, разбира се! По-скоро ще му каже: „Приготви ми вечерята, сложи си престилката и ми прислужвай, докато ям и пия. След това можеш и ти да ядеш и пиеш.“ ⁹ Нима ще благодари на слугата за това, че е изпълнил заповедта му? ¹⁰ Същото е и с вас. Когато изпълните всичко, което ви е било заповядано, кажете: «Ние сме само едни слуги. Не заслужаваме благодарност. Просто изпълнихме дълга си.»“

Бъдете благодарни

¹¹ На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея. ¹² Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние ¹³ и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“

¹⁴ Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“^[a]

Докато вървяха към свещениците, те оздравяха. ¹⁵ Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас, ¹⁶ хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин. ¹⁷ Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет? ¹⁸ Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“ ¹⁹ После му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува.“

Божието царство е във вас

(Мат. 24:23-28,37-41)

²⁰ Веднъж фарисеите попитаха Исус: „Кога ще дойде Божието царство?“

Исус отговори: „Божието царство не идва по видим начин. ²¹ Хората няма да кажат „Виж, тук е!“ или „Там е!“, защото Божието царство е във вас.“

²² А на учениците си Исус каза: „Ще дойде време, когато ще копнеете да видите поне един от дните на Човешкия Син, но няма да можете. ²³ Хората ще ви казват: „Виж, там е!“ или „Виж, тук е!“, но не отивайте и не ги следвайте. ²⁴ Защото в деня на своето завръщане Човешкият Син ще бъде като светкавицата, която блясва и озарява небето от край до край. ²⁵ Но преди това той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. ²⁶ Когато дойде Човешкият Син, ще бъде както беше по времето на Ной: ²⁷ хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в кораба. После дойде потопът и унищожи всички. ²⁸ Същото беше и по времето на Лот — хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, засаждаха и строяха. ²⁹ Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето се изсипа огън и жупел и погуби всички. ³⁰ Така ще бъде и в деня, в който Човешкият Син дойде отново.

³¹ В онзи Ден, ако човек е на покрива на къщата си, не трябва да слиза, за да си прибере отвътре вещите. Който е на полето, не трябва да се връща — ³² спомнете си какво се случи с жената на Лот!^{[b] 33} Който се опита да запази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, ще го съхрани. ³⁴ Казвам ви, че тогава двама души ще споделят едно легло през нощта: единият ще бъде взет, а другият — оставен. ³⁵ Две жени ще мелят зърно заедно: едната ще бъде взета, а другата — оставена.“ ^36 [c]

³⁷ Учениците попитаха Исус: „Къде ще стане това, Господи?“

Той им отговори: „Където е трупът, там ще се съберат и лешоядите.“