M’Cheyne Bible Reading Plan
Разрушението на Вавилон
18 След това видях от небето да се спуска друг ангел, който имаше голяма власт и славата му озари земята. 2 Той извика с мощен глас:
„Падна! Падна великата Вавилон
и стана жилище на демони
и свърталище на всякакви зли духове,
свърталище на всякакви нечисти и омразни птици,
3 защото всички народи пиха от виното на блудството й,
което предизвиква Божия гняв.
Земните царе блудстваха с нея
и земните търговци забогатяха
благодарение на великия й разкош.“
4 Тогава чух друг глас от небето да казва:
„Излезте от нея, народе мой,
за да не участвате в греховете й
и да не ви сполетят напастите, които я очакват,
5 защото греховете й стигнаха чак до небето
и Бог си спомни престъпленията й.
6 Отплатете й се така, както тя ви се отплати.
Отплатете й се двойно за делата й:
в чашата, която тя приготви за другите,
пригответе за нея двойно по-силно вино.
7 Колкото възхваляваше себе си и живееше в разкош,
толкова мъчения и скръб й върнете,
защото в сърцето си тя казва:
„Седя като царица, не съм вдовица и никога няма да ридая.“
8 Затова в един ден ще я сполетят напастите,
определени за нея:
смърт, ридание и глад, и огън ще я погълне,
защото силен е Господ Бог, който я съди!“
9 Когато видят дима от изгарянето й, земните царе, които са блудствали с нея и са живяли в разкоша й, ще ридаят и ще я оплакват. 10 Ужасени от мъченията й, те ще стоят надалеч и ще казват:
„Горко, горко ти, граде велик,
Вавилоне, граде могъщ!
За един час присъдата ти се изпълни!“
11 Ще плачат и ще скърбят за нея и земните търговци, защото няма да има вече кой да купува стоките им — 12 стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и перли, фин лен, пурпурен плат, коприна, ален плат, различни видове цитрусово дърво и изделия от слонова кост, от скъпо дърво, бронз, желязо и мрамор, 13 канела, мехлем и тамян, миро и ливан, вино и зехтин, брашно и пшеница, добитък и овце, коне и колесници, човешки тела и човешки живот. 14 И ще кажат:
„Отидоха си от теб всички хубави неща,
за които копнееше.
Изчезнаха разкошът и блясъкът ти
и никога вече не ще ги имаш.“
15 Ужасени от мъченията й, търговците ще стоят надалеч. Те забогатяха, като й продаваха тези стоки и ще плачат и скърбят за нея, 16 и ще казват:
„Горко, горко ти, граде велик!
Ти, която бе облечена във фин лен, в пурпурно и алено,
и бе обкичена със злато, скъпоценни камъни и перли!
17 Защото цялото това богатство
бе унищожено само за един час!“
Капитаните на кораби и всички, които пътуват по море, моряците и онези, които се прехранват от морето, се спряха далеч от Вавилон 18 и като видяха дима от изгарянето й, извикаха: „Нима някога е имало град, велик като този?“ 19 Хвърлиха прах на главите си и ридаейки, през сълзи извикаха:
„Горко, горко ти, граде велик!
Благодарение на нейното богатство забогатяха всички,
които имат кораби в морето,
но само за час бе унищожена!
20 Радвай се за това, небе!
Радвайте се, Божии святи хора, апостоли и пророци!
Бог я наказа за това, което ви стори!“
21 Тогава един силен ангел вдигна камък, голям колкото воденичен, хвърли го в морето и каза:
„Така стремително ще бъде сринат великият град Вавилон,
за да не бъде никога вече открит.
22 Никога вече не ще се чуе в теб
музиката на арфисти и музиканти, на флейти и тръби.
Никога вече в теб няма да работи нито един майстор от какъвто и да е занаят.
Никога вече в теб няма да се чуе шум от воденичен камък.
23 Никога вече в теб
няма да бъде запалена светлина.
Никога вече в теб
няма да говорят младоженец и невестата му.
Твоите търговци бяха най-великите хора на света.
Всички народи бяха заблудени от магиите ти.
24 Вавилон е виновна за кръвта на пророците, на Божиите святи хора
и на всички, заклани на земята.“
Исус се моли за себе си и учениците си
17 След като каза това, Исус вдигна поглед към небето и се помоли: „Отче, настъпи часът. Прослави Сина си, за да може и Синът ти да те прослави — 2 както му даде власт над всички хора, така и той да дари вечен живот на тези, които ти му даде. 3 Това е вечният живот: да познават теб — единствения истинен Бог и Исус Христос, когото ти изпрати. 4 Аз те прославих на земята и изпълних делото, което ми възложи. 5 Сега, Отче, прослави ме в своето присъствие със славата, която имах с теб преди светът да бъде сътворен.
6 Изявих името ти на хората, които избра от света и ми повери. Те ти принадлежаха, но ти ги даде на мен и те се подчиниха на словото ти. 7 Сега знаят, че всичко, което си ми дал, идва от теб. 8 Аз им предадох ученията, които ти ми даде. Те ги приеха и разбраха, че наистина дойдох от теб, и повярваха, че ти ме изпрати. 9 За тях се моля. Не се моля за света, а за тези, които ти ми даде, защото са твои. 10 Всичко мое принадлежи на теб и всичко твое принадлежи на мен, и аз се прославих чрез тях. 11 Аз няма да остана в света — ще дойда при теб, но те ще останат. Отче святи, пази ги чрез силата на името си, което си ми дал, така че те да бъдат едно, както сме ние. 12 Докато бях с тях, ги пазих чрез силата на името ти, което ми даде. Закрилях ги и нито един не бе изгубен, освен онзи, който сам избра да бъде изгубен. Всичко това стана, за да се изпълни Писанието.
13 Сега идвам при теб, но казвам тези неща, докато съм още в света, за да са те изпълнени с моята радост. 14 Аз им дадох твоето слово, но светът ги мразеше, защото не му принадлежаха, така както не му принадлежа и аз. 15 Не те моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия. 16 Те не принадлежат на света, така както и аз не му принадлежа. 17 Посвети ги да ти служат чрез истината. Твоето слово е истина. 18 Както ти изпрати мен в света, така и аз изпратих тях в света. 19 Аз се посвещавам да ти служа заради тях, за да могат и те също да се посветят да ти служат чрез истината.
20 Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание, 21 за да бъдат те едно цяло, както ти, Отче, си в мен и аз съм в теб. Моля се те също да бъдат в нас, за да повярва светът, че ти ме изпрати. 22 Дадох им славата, която ти ми даде, за да бъдат те едно, както ние сме едно. 23 Аз ще бъда в тях и ти — в мен, така че те да бъдат в съвършено единство и светът да разбере, че ти ме изпрати и че обикна тях така, както обикна мен.
24 Отче, искам хората, които ти ми даде, да бъдат с мен там, където съм аз, за да видят славата ми, която ти ми дари, защото ме обичаше преди още светът да бъде сътворен. 25 Отче праведни, светът не те познава, но аз те познавам и те знаят, че ти си ме изпратил. 26 Аз им показах кой си и ще продължавам да го правя, за да бъде в тях любовта, с която си ме обикнал, и за да бъда аз в тях.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center