M’Cheyne Bible Reading Plan
Хилядата години
20 И видях от небето да се спуска ангел, който държеше в ръката си ключа за бездната и една голяма верига. 2 Той хвана змея — древната змия — който е дяволът или Сатана, и го върза за хиляда години. 3 После го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над змея, за да не може той да подмамва народите, докато не изтекат тези хиляда години. След това той щеше да бъде пуснат за малко на свобода.
4 После видях няколко престола, върху които седяха онези, на които бе дадена властта да съдят. Видях и душите на хората, които бяха обезглавени заради това, че са били верни на истината, която Исус разкри, и на Божието послание. Те не се бяха поклонили на звяра, нито на идола му, и не бяха приели печата му върху челата или ръцете си. Тези хора оживяха и царуваха с Христос хиляда години. 5 (Другите мъртъвци не оживяха, докато не свършиха хилядата години.) Това е първото възкресение. 6 Благословени и святи са онези, които участват в първото възкресение. Над тях втората смърт няма власт. Те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с него хиляда години.
Поражението на Сатана
7 Когато изтекат тези хиляда години, Сатана ще бъде пуснат от затвора си 8 и ще тръгне да подмамва народите по четирите краища на света — Гог и Магог — и ще ги свика за война. Те ще са многобройни като песъчинките на морския бряг. 9 Войската на Сатана прекоси цялата земя и обкръжи лагера на Божиите святи хора и града, който Бог обича. Но падна огън от небето и ги погълна. 10 А дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото с горяща сяра при звяра и лъжепророка, където ще се мъчат ден и нощ за вечни векове.
Последният съд
11 Тогава видях голям бял престол и Седналия на него. Земята и небето побягнаха от присъствието му и изчезнаха безследно. 12 След това видях мъртвите — високо и нископоставени, застанали пред престола. Отворени бяха няколко книги. И една друга книга бе отворена — книгата на живота. Мъртвите бяха съдени според делата им, записани в книгите. 13 Морето предаде мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях, и всеки беше съден според делата си. 14 Тогава смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Огненото езеро е втората смърт. 15 Всеки, чието име не бе записано в книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро.
19 Тогава Пилат заповяда да отведат Исус и да го бичуват. 2 Войниците сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. Облякоха го в пурпурна мантия, 3 идваха към него с възгласи: „Да живее царят на юдеите!“ и го биеха по лицето.
4 Пилат отново излезе и им каза: „Ето, водя ви го, за да разберете, че не намирам причина да го осъдя.“ 5 След това Исус излезе с венеца от тръни и пурпурната мантия и Пилат каза: „Ето човека.“
6 Когато го видяха, главните свещеници и стражите завикаха: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
Пилат им каза: „Вие го вземете и го разпънете на кръст! Аз не намирам причина да го осъдя.“
7 Юдейските водачи отговориха: „Ние имаме закон, според който той трябва да умре, защото твърди, че е Божият Син!“
8 Когато чу това, Пилат много се изплаши. 9 Той отново влезе в двореца и попита Исус: „Откъде си?“, но Исус не му отговори. 10 Тогава Пилат му каза: „Нима отказваш да разговаряш с мен? Не знаеш ли, че имам власт както да те пусна, така и да те разпъна на кръст?“
11 Исус отговори: „Нямаше да имаш никаква власт над мен, ако не ти беше дадена от Бога. Ето защо онзи, който ме предаде на теб, има по-голям грях.“
12 Когато чу това, Пилат се опита да освободи Исус, но юдейските водачи крещяха: „Ако го освободиш, не си приятел на цезаря! Всеки, който твърди, че е цар, е враг на цезаря!“
13 Когато чу тези думи, Пилат изведе Исус и седна на съдийското кресло на мястото, наречено Каменния паваж („Гавата“ на арамейски). 14 Беше около обяд в Подготвителния ден преди Пасхата. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия цар!“
15 Те закрещяха: „Отведи го! Отведи го! Разпъни го на кръст!“
Пилат ги попита: „Вие искате да разпъна на кръст вашия цар, така ли?“
Главните свещеници отговориха: „Ние нямаме друг цар освен цезаря.“
16 Тогава Пилат им предаде Исус, за да го разпънат на кръст. Отведоха Исус.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43)
17 Носейки сам кръста си, той стигна до мястото, наречено Лобно („Голгота“ на арамейски). 18 Там го разпънаха, а с него и още двама други мъже — по един от едната и от другата му страна, а той в средата.
19 Пилат нареди на кръста да поставят и надпис: исус от назарет, царят на юдеите. 20 И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.
21 Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши „Царят на юдеите“, а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“
22 Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“
23 След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири — по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове — изтъкана от горе до долу от едно парче. 24 Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:
„Разделиха дрехите ми помежду си,
а за облеклото ми хвърлиха жребий.“(A)
Войниците така и направиха.
25 До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария — жената на Клопа — и Мария Магдалина. 26 Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“ 27 След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49)
28 Сега вече Исус знаеше, че всичко е завършено и за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“[a] 29 Там имаше съд с оцет. Напоиха в него гъба, сложиха я на прът от исоп и я повдигнаха до устата му. 30 След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна.
31 Всичко това стана в Подготвителния ден, а телата не трябваше да висят на кръстовете в събота, (тъй като онази събота бе много голям празник). Затова юдейските водачи помолиха Пилат да нареди пищялите да се счупят и телата да се свалят от кръстовете. 32 Тогава войниците дойдоха и счупиха пищялите първо на единия, а после и на другия от разпънатите заедно с Исус. 33 Но когато стигнаха до Исус, видяха, че вече е мъртъв, и не му счупиха пищялите. 34 Вместо това един от войниците прободе ребрата му с копието си и от раната веднага бликнаха кръв и вода. 35 (А човекът, който беше очевидец, свидетелства за това и неговото свидетелство е достоверно. Той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.) 36 Това се случи, за да се изпълни Писанието: „Нито една негова кост няма да бъде счупена.“(B) 37 А едно друго Писание казва: „Ще гледат този, когото прободоха.“(C)
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56)
38 След това Йосиф от Ариматея поиска разрешение от Пилат да свали тялото на Исус от кръста. Йосиф беше ученик на Исус, но поради страх от юдейските водачи пазеше това в тайна. Пилат му разреши и той дойде и прибра тялото на Исус. 39 С него беше и Никодим, който по-рано бе отишъл през нощта да говори с Исус. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.[b] 40 Те взеха тялото на Исус и го повиха в ленено платно заедно с благоуханията, какъвто беше юдейският погребален обичай. 41 До мястото, където беше разпънат Исус, имаше овощна градина, а в нея — новоизсечена гробница, където още никой не беше погребван. 42 И понеже беше юдейският Подготвителен ден, а гробницата се оказа наблизо, те положиха Исус в нея.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center