M’Cheyne Bible Reading Plan

Двамата свидетели

11 Тогава ми дадоха пръчка за мерене — една тръстика — и ми казаха: „Иди и измери Божия храм и олтара и преброй онези, които се покланят там. ² Но подмини външния двор и не го измервай, защото е даден на езичниците. Четиридесет и два месеца те ще тъпчат святия град. ³ И аз ще дам власт на моите двама свидетели, които ще пророкуват в продължение на хиляда двеста и шестдесет дни и ще бъдат облечени във власеници.^[a]“

⁴ Тези свидетели са двете маслинови дръвчета и двата свещника, които стоят пред Господа на земята. ⁵ Ако някой се опита да ги нарани, от техните усти ще излезе огън, който ще погълне враговете им. И така ще умре всеки, който поиска да им навреди. ⁶ Тези свидетели имат силата да заключат небето, за да не падне и капка дъжд през дните, когато пророкуват. Те също имат сила да превърнат водите в кръв и могат да поразят земята с всякакви напасти, когато си пожелаят.

⁷ Щом свършат мисията си, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях. Той ще ги победи и ще ги убие. ⁸ Труповете на двамата свидетели ще останат да лежат на улицата на големия град, наречен символично Содом и Египет — градът, където техният Господ беше разпънат на кръст. ⁹ Три дни и половина хора от всяка раса, племе, език и народност ще гледат труповете им, но няма да разрешат да ги погребат. ¹⁰ Жителите на земята ще злорадстват над телата им, ще празнуват и ще си изпращат подаръци, защото тези двама пророци бяха измъчвали земните жители.

¹¹ Но след тези три дни и половина Бог отново им вдъхна живот. Те се изправиха на крака и ужас обзе онези, които ги видяха. ¹² Тогава двамата пророци чуха силен глас от небето, който им каза: „Елате тук горе!“ И те се издигнаха към небето в облак пред очите на враговете си.

¹³ Точно в този момент земята силно се разтресе и една десета от града се срути. Седем хиляди души бяха убити при земетресението, а останалите много се изплашиха и отдадоха слава на Бога на небето.

¹⁴ Премина второто горко, но скоро идва третото.

Седмата тръба

¹⁵ И седмият ангел наду тръбата си и тогава в небето се разнесоха силни гласове:

¹⁶ Двадесет и четиримата старейшини, които седяха на престолите си пред Бога, паднаха по очи и се поклониха на Бога, ¹⁷ като казаха:

¹⁹ Тогава Божият храм в небето се разтвори и вътре в храма му се видя кивотът с неговия завет.^[b] И се явиха светкавици, тътен и гръмотевици, стана земетресение и заваля силна градушка.

Притча за пастира и стадото

10 Уверявам ви: този, който не влиза в кошарата през вратата, а се покатерва от друго място, е крадец и разбойник. ² А този, който влиза през вратата, е пастирът на стадото. ³ На него пазачът отваря вратата и овцете чуват гласа му. Той вика своите овце по име и ги извежда. ⁴ И когато ги изведе всичките, тръгва пред тях и те го следват, защото познават гласа му. ⁵ Те никога няма да тръгнат след непознат човек, а ще избягат от него, защото не познават гласа му.“ ⁶ Исус им разказа тази притча, но те не разбраха смисъла й.

Исус — добрият пастир

⁷ Затова Исус каза отново: „Уверявам ви: аз съм вратата за овцете. ⁸ Всички, които дойдоха преди мен, са крадци и разбойници и овцете не ги послушаха. ⁹ Аз съм вратата: който влезе през мен, ще бъде спасен. Ще може да влиза и да излиза, и ще намира всичко, от което се нуждае. ¹⁰ Крадецът идва единствено да краде, да убива и да руши, а аз дойдох, за да дам живот — живот в цялата му пълнота.^[a]

¹¹ Аз съм добрият пастир. Добрият пастир живота си дава за овцете. ¹² Наемният работник не е като пастира, защото не е стопанин на овцете и щом види, че идва вълк, ги изоставя и избягва. Тогава вълкът напада овцете и те се пръсват на разни страни. ¹³ Наемният работник побягва, защото само са го наели и той не милее за овцете.

¹⁴ Аз съм добрият пастир. Аз познавам овцете си и овцете ми ме познават, ¹⁵ също както Отец ме познава и аз познавам Отца. Аз давам живота си за тези овце. ¹⁶ Имам и други овце, които не са в това стадо. Трябва и тях да доведа. Те ще слушат гласа ми и ще станат едно стадо с един пастир. ¹⁷ Отец ме обича, защото давам живота си, за да го получа отново. ¹⁸ Никой не ми го отнема, аз го давам по собствена воля. Имам право да го дам и имам право отново да го получа. Това ми заповяда моят Баща.“

¹⁹ Тези думи отново предизвикаха спорове сред юдеите. ²⁰ Много от тях казваха: „В него се е вселил демон и той е полудял. Защо го слушате?“

²¹ Други говореха: „Това не са думи на човек, в който се е вселил демон. Нима демон може да върне зрението на слепец?“

Юдейските водачи против Исус

²² В Ерусалим дойде време за празника Освещение. Беше зима. ²³ Исус се намираше в двора на храма при Соломоновия портик. ²⁴ Юдейските водачи се събраха около него и казаха: „Колко време ще ни държиш в недоумение? Ако ти си Месията, кажи ни го ясно.“

²⁵ Исус отговори: „Вече ви казах, но вие не вярвате. Делата, които върша в името на моя Баща, показват кой съм. ²⁶ Но вие не вярвате, защото не сте от моето стадо. ²⁷ Моите овце слушат гласа ми. Аз ги познавам и те ме следват. ²⁸ Аз им давам вечен живот. Те никога няма да умрат и никой не може да ги грабне от ръката ми. ²⁹ Моят Баща, който ми ги е дал, е по-велик от всичко^[b] и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. ³⁰ Аз и Отец сме едно.“

³¹ Юдеите отново взеха камъни, за да го убият. ³² Исус им каза: „Аз извърших за вас много добри дела според заповедта на Отца. За кое от тях искате да ме убиете с камъни?“

³³ Юдеите отвърнаха: „Искаме да те убием с камъни не заради добро, което си извършил, а защото богохулстваш и макар че си простосмъртен, се представяш за Бог.“

³⁴ Исус попита: „Не е ли написано във вашия закон: „Казах, че сте богове“^(A)? ³⁵ Той нарича богове хората, на които е дадено Божието послание, а Писанията не могат да бъдат отменени. ³⁶ Защо тогава казвате, че богохулствам, когато казах: „Аз съм Божият Син“? Аз съм този, когото Отец избра и изпрати в света. ³⁷ Ако не върша делата на моя Баща, не ми вярвайте. ³⁸ Но ако ги върша, дори и да не вярвате на мен, трябва да вярвате на делата ми и тогава ще знаете и ще разберете, че Отец е в мен и аз съм в Отца.“

³⁹ Тогава юдеите отново се опитаха да го хванат, но той се изплъзна от ръцете им.

⁴⁰ След това пак се върна на другия бряг на река Йордан, на мястото, където Йоан беше кръщавал по-рано, и остана там. ⁴¹ Много хора дойдоха при него и казваха: „Йоан никога не извърши знамение, но всичко, което каза за този човек, е вярно.“ ⁴² И мнозина там повярваха в Исус.