Chronological
19 Когато пристигнаха в Ефес, Павел ги остави там и влезе в синагогата, където започна спор с юдеите. 20 Те го помолиха да остане още малко там, но Павел не се съгласи. 21 На тръгване той им каза: „Ако Бог пожелае, ще се върна при вас.“ След това отплава от Ефес.
22 Павел пристигна в Кесария, откъдето отиде в Ерусалим да поздрави църквата. След това се отправи към Антиохия. 23 Той остана там известно време, а после замина да обиколи Галатия и Фригия. Пътувайки от град на град, Павел вдъхваше сила на всички последователи.
Аполос проповядва в Ефес и Коринт
24 В Ефес дойде един юдеин на име Аполос. Родом от Александрия, той беше начетен човек и добре познаваше Писанията. 25 Аполос беше обучен в пътя на Господа, говореше разпалено[a] и поучаваше правилно за Исус, макар че познаваше само Йоановото кръщение. 26 Той започна смело да говори в синагогата. Когато го чуха, Прискила и Акила го поканиха в дома си и му обясниха по-точно пътя на Бога.
27 Когато Аполос пожела да отиде в Ахая, братята го насърчиха и писаха на последователите там да го посрещнат добре. Когато пристигна в областта, Аполос помогна много на онези, които бяха повярвали чрез Божията благодат. 28 Той мощно оборваше юдеите пред очите на всички, доказвайки чрез Писанията, че Исус е Месията.
Павел в Ефес
19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел пристигна в Ефес, като по пътя посети някои места. В Ефес той намери няколко последователи на Исус 2 и ги попита: „Получихте ли Святия Дух, когато повярвахте?“
„Не сме и чували за Свят Дух“ — отговориха му те.
3 Павел ги попита: „Тогава какво кръщение приехте?“
„Йоановото“ — отговориха те.
4 Павел каза: „Йоан проповядваше кръщение, което води до покаяние, и казваше на хората да вярват в Онзи, който идва след него. Този човек е Исус.“
5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Исус. 6 Тогава Павел положи ръцете си върху тях и Святият Дух дойде върху тях. Те започнаха да говорят на различни езици и да пророкуват. 7 Бяха общо около дванадесет мъже.
8 Павел отиде в синагогата и смело заговори. Той спореше с юдеите и ги убеждаваше относно Божието царство в продължение на три месеца. 9 Но някои от тях упорстваха и отказваха да повярват, като хулеха пред народа Пътя. Тогава Павел ги остави и отведе последователите на Исус от синагогата. Той отиде в училището на Тиран, където говореше всеки ден. 10 Това продължи две години, така че всички юдеи и езичници в Азия чуха Господното слово.
Синовете на Скева
11 Чрез ръцете на Павел Бог извърши изключителни чудеса. 12 Някои хора отнасяха със себе си носни кърпи и престилки, които Павел беше използвал, слагаха ги върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха.
13 Някои юдеи също обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони, като казваха: „В името на Исус, когото Павел проповядва, ви заповядвам да излезете!“ 14 Един юдейски първосвещеник на име Скева имаше седем сина, които правеха това.
15 Но веднъж един зъл дух им каза: „Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?“
16 Тогава човекът, който беше обладан от злия дух, скочи върху тях, надви ги и разкъса дрехите им. Те избягаха от онази къща голи и ранени.
17 Когато това се разчу сред юдеите и гърците, живеещи в Ефес, всички бяха обзети от страх, а името на Господ Исус се почиташе още повече. 18 Много от повярвалите идваха да се изповядват и открито признаваха греховете си. 19 Много от онези, които се занимаваха с магии, събираха книгите си и ги изгаряха пред всички. Когато пресметнаха цената им, тя се оказа петдесет хиляди сребърни монети.[b] 20 По този мощен начин словото на Господа все повече се разпространяваше и убедително влияше върху все повече хора.
Павел планира пътуване
21 След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“ 22 Павел изпрати в Македония двама от своите помощници — Тимотей и Ераст, а самият той остана още малко в Азия.
Вълнения в Ефес
23 По това време в Ефес настъпи голям смут заради Пътя. Ето как се случи всичко: 24 В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха. 25 Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа. 26 Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове. 27 Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“
28 Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“ 29 В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел — македонците Гай и Аристарх. 30 Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха. 31 Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.
32 В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други — друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали. 33 Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос. 34 Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“
35 Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък,[c] паднал от небето? 36 Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща. 37 Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня. 38 Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули — нека кажат обвиненията си пред съда. 39 Ако имате други въпроси за разглеждане, направете това пред редовното събрание. 40 А сега има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешния случай, защото не можем да предложим нито една причина, с която да оправдаем тази безредица.“ 41 След като каза това, той разпусна събранието.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center