Chronological

Петър се връща в Ерусалим

11 Из цяла Юдея апостолите и братята чуха, че езичниците също са приели Божието слово. ² Когато Петър пристигна в Ерусалим, вярващите юдеи спореха с него. ³ „Ти влезе в дома на необрязани хора и яде с тях!“ — казваха те.

⁴ Тогава Петър започна да им обяснява как точно се случи всичко: ⁵ „Бях в Йопия и се молех, и както бях в транс, ми се яви видение: нещо подобно на голямо платнище, опънато в четирите му края, се спускаше от небето, докато спря близо до мен. ⁶ Внимателно се вгледах в него и видях четирикопитни земни животни, диви зверове, влечуги и небесни птици. ⁷ Тогава чух глас, който ми каза: „Стани, Петре, заколи и яж!“ ⁸ Но аз отвърнах: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм слагал в устата си нещо нечисто или осквернено.“ ⁹ За втори път гласът от небето проговори: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ ¹⁰ И така това се случи три пъти. После всичко беше отнесено обратно в небето. ¹¹ Точно в този момент в къщата, където бях отседнал, дойдоха трима мъже. Те бяха изпратени при мен от Кесария. ¹² Духът ми каза да тръгна с тях, без да се колебая. С мен дойдоха и тези шест братя. Всички заедно влязохме в къщата на онзи човек Корнилий. ¹³ Той ни разказа как в дома му се явил ангел и му казал: „Изпрати в Йопия хора да извикат Симон, наречен Петър. ¹⁴ Той ще ти каже думи, чрез които ти и целият ти дом ще се спасите.“ ¹⁵ Едва бях започнал да говоря, когато Святият Дух се спусна върху тях така, както и върху нас в началото. ¹⁶ Тогава си спомних какво бе казал Господ: „Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“ ¹⁷ Щом Бог даде на езичниците същия дар, който получихме и ние, когато повярвахме в Господ Исус Христос, кой бях аз, че да преча на Бога?“

¹⁸ Когато чуха това, вярващите престанаха да възразяват и започнаха да славят Бога, казвайки: „Ето, дори и на езичниците Бог даде възможността да се покаят, за да имат живот.“

Църквата в Антиохия

¹⁹ Вярващите, разпръснати при гоненията след убиването на Стефан, достигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия, където съобщаваха посланието само на юдеи. ²⁰ Някои от тези вярващи бяха от Кипър и Киринея. Те пристигнаха в Антиохия и започнаха да говорят също и на онези, които не бяха юдеи,^[a] проповядвайки им Благата вест за Господ Исус. ²¹ Силата на Господа беше с тях и много хора повярваха и се обърнаха към Господа.

²² Вестта за това стигна до църквата в Ерусалим и оттам изпратиха Варнава в Антиохия. ²³ Когато пристигна и видя как Бог е благословил тези хора, Варнава се зарадва и започна да насърчава всеки да остане верен на Господа с цялото си сърце, ²⁴ тъй като беше добър човек, изпълнен със Святия Дух и с вяра. И много хора станаха последователи на Господа.

²⁵ След това Варнава замина за Тарс да търси Савел ²⁶ и като го намери, го заведе в Антиохия. Те се срещаха с църквата там и поучаваха много хора в продължение на цяла година. В Антиохия за първи път последователите на Исус бяха наречени „християни“.

²⁷ По същото време от Ерусалим в Антиохия дойдоха пророци. ²⁸ Един от тях на име Агав се изправи и чрез Духа предрече, че по целия свят ще настъпи голям глад. (Това се сбъдна по времето на император Клавдий.) ²⁹ Тогава последователите решиха да съберат според финансовите си възможности помощ за братята и сестрите в Юдея. ³⁰ Така и направиха, а после по Варнава и Савел я изпратиха на презвитерите в Юдея.

Ирод Агрипа преследва църквата

12 По същото време цар Ирод започна гонения срещу някои хора от църквата. ² Той заповяда да съсекат с меч Яков, брата на Йоан. ³ Като видя, че това се харесва на юдеите, Ирод реши да арестува и Петър. (Беше в дните на празника на безквасните хлябове.) ⁴ Ирод залови Петър и го хвърли в затвора, като заповяда на четири групи от по четири войника да го пазят. Той възнамеряваше след Пасхата да го изправи на съд пред народа. ⁵ Докато Петър беше в затвора, цялата църква горещо се молеше на Бога за него.

Освобождаването на Петър от затвора

⁶ През нощта преди Ирод да го изведе на съд, Петър спеше, окован с две вериги и пазен от двама войника. Вратите на затвора също се охраняваха. ⁷ Внезапно там се появи Господен ангел и светлина озари килията. Ангелът побутна леко Петър по рамото, събуди го и му каза: „Ставай бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. ⁸ Тогава ангелът му каза: „Облечи се и си обуй сандалите!“ Петър изпълни това. Ангелът продължи: „Загърни се с наметката си и върви след мен!“ ⁹ Петър го последва навън, без да знае дали случката с ангела е действителност, мислейки си, че това е видение. ¹⁰ След като преминаха край първата и втората стража, те стигнаха до желязната порта, водеща към града, която сама се отвори пред тях и те излязоха навън. След като извървяха разстояние от около една улица, ангелът внезапно изчезна.

¹¹ Чак тогава Петър дойде на себе си и каза: „Сега зная, че Господ наистина изпрати своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдеите очакваха да ме сполети.“

¹² Когато осъзна случилото се, Петър отиде до къщата на Мария — майката на Йоан, наречен още Марк, където се бяха събрали много хора и се молеха. ¹³ Петър почука на портата и една слугиня на име Рода излезе да отвори. ¹⁴ Щом позна гласа на Петър, тя от радост забрави да му отвори вратата и вместо това изтича вътре да съобщи, че Петър е пред вратата. ¹⁵ Хората в дома й казаха: „Ти не си с ума си!“, но тя продължи да твърди, че той е там. „Това е неговият ангел“ — отговориха й те.

¹⁶ А Петър продължаваше да хлопа. Когато му отвориха и го видяха, те бяха смаяни. ¹⁷ Петър им направи знак с ръка да замълчат и след като обясни как Господ го е извел от затвора, им каза: „Разкажете това на Яков и братята.“ После излезе и отиде на друго място.

¹⁸ На сутринта сред стражите настъпи голям смут. Те се чудеха какво ли се е случило с Петър. ¹⁹ Ирод нареди да претърсят навсякъде и като не го намери, извика на разпит стражите, а после заповяда да ги убият. След това замина от Юдея за Кесария, където и остана известно време.

Смъртта на Ирод Агрипа

²⁰ Ирод беше силно разгневен на жителите на Тир и Сидон. Те всички дойдоха вкупом, за да се срещнат с него. След като бяха получили подкрепа от царския управител Власт, те молеха за мир, защото страната им получаваше храна от областите, подвластни на Ирод.

²¹ Ирод определи един ден, в който да се срещне с тях, облече си царската мантия, седна на престола и започна да им говори. ²² Хората завикаха: „Това е глас на бог, а не на човек!“ ²³ Но Ирод не отдаде славата на Бога и Господен ангел внезапно го порази. Ирод умря, изяден от червеи.

²⁴ А Божието слово се разпространяваше и броят на вярващите растеше.

²⁵ След като изпълниха делото си в Ерусалим, Варнава и Савел се върнаха в Антиохия, като взеха със себе си и Йоан, наречен Марк.