Chronological

Исус благославя децата

(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)

¹⁵ Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха. ¹⁶ Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. ¹⁷ Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“

Богат човек отказва да последва Исус

(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)

¹⁸ Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“

¹⁹ Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. ²⁰ Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“^(A)

²¹ Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“

²² Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“ ²³ Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.

²⁴ Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство! ²⁵ По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“

²⁶ Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“

²⁷ Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“

²⁸ Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“

²⁹ Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство, ³⁰ ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят — вечен живот.“

Исус отново говори за смъртта си

(Мат. 20:17-19; Мк. 10:32-34)

³¹ Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне. ³² Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват. ³³ Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“

³⁴ Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.

Исус излекува сляп човек

(Мат. 20:29-34; Мк. 10:46-52)

³⁵ Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше. ³⁶ Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.

³⁷ Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“

³⁸ Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“

³⁹ Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁰ Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита: ⁴¹ „Какво искаш да направя за теб?“

„Господи, искам да прогледна“ — отвърна той.

⁴² Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“

⁴³ И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.

Закхей

19 Исус минаваше през Ерихон. ² В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. ³ Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. ⁴ Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. ⁵ Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“

⁶ Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. ⁷ Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“

⁸ Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“

⁹ Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. ¹⁰ Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“

Притча за тримата слуги

(Мат. 25:14-30)

¹¹ Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. ¹² Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. ¹³ Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: „Търгувайте с парите, докато се върна.“ ¹⁴ Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.

¹⁵ Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. ¹⁶ Дошъл първият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.“ ¹⁷ „Браво!“ — отговорил царят. „Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.“ ¹⁸ Тогава дошъл вторият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.“ ¹⁹ „Поверявам ти управлението на пет града“ — отвърнал царят. ²⁰ Дошъл и третият слуга и казал: „Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, ²¹ защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.“ ²² Тогава царят му отговорил: „Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. ²³ Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?“ ²⁴ А на стоящите наоколо хора царят казал: „Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.“ ²⁵ Те му казали: „Но, господарю, той вече има десет мнаси.“ ²⁶ Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. ²⁷ А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)

²⁸ След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. ²⁹ Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. ³⁰ Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. ³¹ Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“

³² Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. ³³ Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“

³⁴ Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ ³⁵ Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. ³⁶ Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. ³⁷ Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:

³⁹ Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“

⁴⁰ А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“

Исус плаче за Ерусалим

⁴¹ Когато наближи и видя града, Исус заплака за него ⁴² и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. ⁴³ Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. ⁴⁴ Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“

Исус отива в храма

(Мат. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22)

⁴⁵ Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. ⁴⁶ Той каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде дом на молитва“,^(C) а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“^(D)

⁴⁷ Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, ⁴⁸ но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.