Chronological
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)
23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. 2 Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“
3 Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
4 Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“
5 Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“
Пилат изпраща Исус при Ирод
6 Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. 7 Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. 8 Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. 9 Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. 10 Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. 11 Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. 12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)
13 Пилат събра главните свещеници, водачите и народа 14 и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. 15 Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. 16 Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ 17 [a]
18 Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ 19 (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)
20 Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. 21 Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
22 За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
23 Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха 24 и Пилат реши да изпълни молбата им. 25 Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. 28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, 29 защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ 30 След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“(A) 31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“[b]
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. 33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[c]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. 45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. 46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“(B) и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. 49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)
50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. 54 Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. 56 След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.
В събота почиваха според заповедта.
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)
18 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.
2 Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. 3 Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.
4 Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“
5 Отговориха му: „Исус от Назарет.“
Той им каза: „Аз съм.[a]“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) 6 Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Той отново ги попита: „Кого търсите?“
„Исус от Назарет“ — отвърнаха те.
8 Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ 9 (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)
10 Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) 11 Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“
Исус е отведен пред Анна
(Мат. 26:57-58; Мк. 14:53-54; Лк. 22:54)
12 Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го 13 и го отведоха първо при Анна — тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. 14 (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-70; Мк. 14:66-68; Лк. 22:55-57)
15 Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. 16 Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. 17 Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“
Той й отговори: „Не, не съм!“
18 Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.
Първосвещеникът разпитва Исус
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Лк. 22:66-71)
19 Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение. 20 Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно. 21 Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“
22 Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“
23 Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“
24 Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
Петър отново се отрича от Исус
(Мат. 26:71-75; Мк. 14:69-72; Лк. 22:58-62)
25 Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“
Но той отрече с думите: „Не, не съм!“
26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“
27 Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.
Исус е отведен пред Пилат
(Мат. 27:1-2,11-31; Мк. 15:1-20; Лк. 23:1-25)
28 Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално,[b] иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна. 29 Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“
30 Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“
31 Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“
Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“ 32 Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.
33 Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
34 Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“
35 Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“
36 Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“
37 Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“
Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“
38 Пилат попита: „Какво е истина?“
Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя. 39 Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“
40 Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)
19 Тогава Пилат заповяда да отведат Исус и да го бичуват. 2 Войниците сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. Облякоха го в пурпурна мантия, 3 идваха към него с възгласи: „Да живее царят на юдеите!“ и го биеха по лицето.
4 Пилат отново излезе и им каза: „Ето, водя ви го, за да разберете, че не намирам причина да го осъдя.“ 5 След това Исус излезе с венеца от тръни и пурпурната мантия и Пилат каза: „Ето човека.“
6 Когато го видяха, главните свещеници и стражите завикаха: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
Пилат им каза: „Вие го вземете и го разпънете на кръст! Аз не намирам причина да го осъдя.“
7 Юдейските водачи отговориха: „Ние имаме закон, според който той трябва да умре, защото твърди, че е Божият Син!“
8 Когато чу това, Пилат много се изплаши. 9 Той отново влезе в двореца и попита Исус: „Откъде си?“, но Исус не му отговори. 10 Тогава Пилат му каза: „Нима отказваш да разговаряш с мен? Не знаеш ли, че имам власт както да те пусна, така и да те разпъна на кръст?“
11 Исус отговори: „Нямаше да имаш никаква власт над мен, ако не ти беше дадена от Бога. Ето защо онзи, който ме предаде на теб, има по-голям грях.“
12 Когато чу това, Пилат се опита да освободи Исус, но юдейските водачи крещяха: „Ако го освободиш, не си приятел на цезаря! Всеки, който твърди, че е цар, е враг на цезаря!“
13 Когато чу тези думи, Пилат изведе Исус и седна на съдийското кресло на мястото, наречено Каменния паваж („Гавата“ на арамейски). 14 Беше около обяд в Подготвителния ден преди Пасхата. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия цар!“
15 Те закрещяха: „Отведи го! Отведи го! Разпъни го на кръст!“
Пилат ги попита: „Вие искате да разпъна на кръст вашия цар, така ли?“
Главните свещеници отговориха: „Ние нямаме друг цар освен цезаря.“
16 Тогава Пилат им предаде Исус, за да го разпънат на кръст. Отведоха Исус.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43)
17 Носейки сам кръста си, той стигна до мястото, наречено Лобно („Голгота“ на арамейски). 18 Там го разпънаха, а с него и още двама други мъже — по един от едната и от другата му страна, а той в средата.
19 Пилат нареди на кръста да поставят и надпис: исус от назарет, царят на юдеите. 20 И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.
21 Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши „Царят на юдеите“, а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“
22 Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“
23 След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири — по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове — изтъкана от горе до долу от едно парче. 24 Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:
„Разделиха дрехите ми помежду си,
а за облеклото ми хвърлиха жребий.“(A)
Войниците така и направиха.
25 До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария — жената на Клопа — и Мария Магдалина. 26 Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“ 27 След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49)
28 Сега вече Исус знаеше, че всичко е завършено и за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“[c] 29 Там имаше съд с оцет. Напоиха в него гъба, сложиха я на прът от исоп и я повдигнаха до устата му. 30 След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна.
31 Всичко това стана в Подготвителния ден, а телата не трябваше да висят на кръстовете в събота, (тъй като онази събота бе много голям празник). Затова юдейските водачи помолиха Пилат да нареди пищялите да се счупят и телата да се свалят от кръстовете. 32 Тогава войниците дойдоха и счупиха пищялите първо на единия, а после и на другия от разпънатите заедно с Исус. 33 Но когато стигнаха до Исус, видяха, че вече е мъртъв, и не му счупиха пищялите. 34 Вместо това един от войниците прободе ребрата му с копието си и от раната веднага бликнаха кръв и вода. 35 (А човекът, който беше очевидец, свидетелства за това и неговото свидетелство е достоверно. Той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.) 36 Това се случи, за да се изпълни Писанието: „Нито една негова кост няма да бъде счупена.“(B) 37 А едно друго Писание казва: „Ще гледат този, когото прободоха.“(C)
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56)
38 След това Йосиф от Ариматея поиска разрешение от Пилат да свали тялото на Исус от кръста. Йосиф беше ученик на Исус, но поради страх от юдейските водачи пазеше това в тайна. Пилат му разреши и той дойде и прибра тялото на Исус. 39 С него беше и Никодим, който по-рано бе отишъл през нощта да говори с Исус. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.[d] 40 Те взеха тялото на Исус и го повиха в ленено платно заедно с благоуханията, какъвто беше юдейският погребален обичай. 41 До мястото, където беше разпънат Исус, имаше овощна градина, а в нея — новоизсечена гробница, където още никой не беше погребван. 42 И понеже беше юдейският Подготвителен ден, а гробницата се оказа наблизо, те положиха Исус в нея.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center