Chronological

Исус порицава религиозните водачи

(Мк. 12:38-40; Лк. 11:37-52; 20:45-47)

23 След това Исус започна да говори на народа и учениците си, ² казвайки: „Законоучителите и фарисеите имат правото да тълкуват закона на Моисей. ³ Затова правете и спазвайте всичко, което ви наставляват, но не се учете от делата им, защото те говорят, без да вършат. ⁴ Налагат върху плещите на хората тежки товари, а самите те и пръста си не помръдват да ги преместят.

⁵ Вършат добри дела само за да ги видят хората. Наистина, те все уголемяват филактериите^[a] си и удължават полите на дрехите си. ⁶ Обичат да заемат най-почетните места при празненствата и най-предните столове в синагогите. ⁷ Ласкаят се, когато ги поздравяват с уважение по пазарите и обичат да ги наричат „Учителю“.

⁸ Но вие не трябва да позволявате да ви наричат „Учителю“, защото всички сте братя и сестри и имате само един Учител. ⁹ И не наричайте никого на земята „Отче“, защото имате само един Баща — небесния. ¹⁰ И не позволявайте да ви наричат „Господарю“, защото един е вашият Господар — Месията. ¹¹ Най-великият сред вас трябва да ви бъде слуга. ¹² Всеки, който въздига себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде въздигнат.

¹³ Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие затваряте за хората вратите на небесното царство. Нито вие влизате, нито пускате вътре другите, които се опитват да влязат. ^14 [b]

¹⁵ Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие кръстосвате морета и държави, за да намерите един прозелит, а когато го намерите, го правите двойно по-лош и от самите вас, които заслужавате да отидете в пъкъла.

¹⁶ Горко ви, слепи водачи, които казвате: „Ако някой се закълне в храма, това не означава нищо. Но ако се закълне в златото в храма, трябва да изпълни клетвата си.“ ¹⁷ Слепи глупци! Кое е по-важно: златото или храмът, който прави златото свещено? ¹⁸ Вие казвате също: „Ако някой се закълне в олтара, това не означава нищо. Но ако се закълне в дара върху олтара, трябва да изпълни клетвата си.“ ¹⁹ Слепци! Кое е по-важно: дарът или олтарът, който прави дара свещен? ²⁰ Който се кълне в олтара, се кълне както в него, така и във всичко, което е върху него. ²¹ И който се кълне в храма, се кълне както в него, така и в Онзи, който живее в него. ²² Който се кълне в небето, се кълне и в Божия престол, и в Онзи, който седи на него.

²³ Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие давате на Бога една десета от всичко, което имате, дори от джоджена, копъра и кимиона. Но не спазвате онова, което е наистина важно в закона: да сте справедливи, милостиви и честни. Тези неща трябваше да спазвате, като не забравяте и другите. ²⁴ Слепи водачи! Вие сте като човек, който изважда от чашата си мушичка, поглъщайки междувременно камила.

²⁵ Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие измивате чашите и чиниите отвън, но вътре те са пълни с неща, които сте получили с измама и задоволяване на собствените си страсти. ²⁶ Слепи фарисеино! Първо изчисти вътрешността на чашата и тогава външността й също ще бъде чиста.

²⁷ Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие сте като варосани гробници — хубави отвън, но вътре пълни с кости на мъртъвци и всякакви нечистотии. ²⁸ Така и вие — отвън изглеждате като праведници, но отвътре сте пълни с лицемерие и грехове.

²⁹ Горко ви, лицемерни законоучители и фарисеи! Вие строите гробници за пророците и украсявате гробовете на праведните, ³⁰ и казвате: „Ако бяхме живели по времето на нашите предци, нямаше да им помагаме да убият пророците.“ ³¹ С това потвърждавате, че сте потомци на тези, които са убили пророците. ³² Хайде, довършете онова, което предците ви са започнали! ³³ Змии и рожби на ехидни! Как мислите, че ще избегнете осъждението на пъкъла? ³⁴ Затова изпращам при вас пророци, мъдреци и учители. Някои от тях ще убиете, други ще разпънете на кръст, трети ще бичувате в синагогите си и ще ги преследвате от град на град. ³⁵ Ваша ще бъде вината за невинно пролятата на земята кръв — от тази на праведника Авел до тази на Захария,^[c] Верахиевия син, когото убихте между храма и олтара. ³⁶ Истина ви казвам: наказанието за всичко това ще дойде върху сегашното поколение.

Исус предупреждава хората в Ерусалим

(Лк. 13:34-35)

³⁷ Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте. ³⁸ Вижте! Сега домът ви ще остане пуст. ³⁹ Казвам ви: няма да ме видите вече, докато не дойде времето да кажете: «Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»^(A)“

Откъде идва властта на Исус

(Мат. 21:23-27; Мк. 11:27-33)

20 Един ден Исус беше в храма, поучаваше хората и им съобщаваше Благата вест за Божието царство. Главните свещеници заедно със законоучителите и старейшините дойдоха при него ² и го попитаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш всичко това? Кой ти я даде?“

³ Исус им отговори: „Аз също ще ви задам един въпрос. Кажете ми: ⁴ Йоановото кръщение от Бога ли беше или от хората?“

⁵ Те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ ⁶ Ако пък кажем: „От хората“, целият народ ще ни убие с камъни, защото вярва, че Йоан е пророк.“ ⁷ Затова отговориха: „Не знаем.“

⁸ Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша всичко това.“

Бог изпраща своя Син

(Мат. 21:33-46; Мк. 12:1-12)

⁹ После Исус започна да разказва следната притча: „Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго. ¹⁰ Когато дошло време за гроздобер, той изпратил един от слугите си при лозарите, за да получи своя дял от реколтата. Но те го набили и го изгонили с празни ръце. ¹¹ Тогава изпратил друг слуга. Но и към него лозарите се отнесли грубо, набили го и го изгонили с празни ръце. ¹² Изпратил трети слуга, когото лозарите също наранили и изхвърлили. ¹³ Тогава стопанинът на лозето си казал: „Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.“ ¹⁴ Но когато видели сина му, лозарите си казали: „Това е наследникът. Да го убием, за да стане лозето наше!“ ¹⁵ И те изхвърлили сина от лозето и го убили.

След всичко това какво ще направи с тях собственикът на лозето? ¹⁶ Ще дойде и ще убие тези лозари, а след това ще даде лозето на други.“

Като чуха това, хората казаха: „Дано това никога да не се случи!“ ¹⁷ Но Исус ги погледна и каза: „Какво тогава означава Писанието:

¹⁸ Който падне върху този камък, ще се разбие на парчета и ако този камък падне върху някого, ще го смаже.“

¹⁹ Законоучителите и главните свещеници искаха да хванат Исус още в този момент, защото разбраха, че тази притча се отнася за тях, но се страхуваха от народа.

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:15-22; Мк. 12:13-17)

²⁰ Затова изчакваха удобен момент да го заловят. Те изпратиха при него шпиони, които се преструваха на искрени, за да се хванат за някоя негова дума и да го предадат на пълномощията и властта на губернатора. ²¹ И така, тези хора попитаха Исус: „Учителю, знаем, че това, което казваш и поучаваш, е правилно, че си безпристрастен към хората и вярно поучаваш истината за Божия път. ²² Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“

²³ Но Исус знаеше, че се опитват да го подведат и им каза: ²⁴ „Дайте ми един динарий. Чии са това изображение и това име?“ Те отговориха: „На цезаря.“

²⁵ Исус им каза: „Тогава давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“

²⁶ Те не можаха с хитрост да накарат Исус да каже нещо пред хората, което би могло да се използва против него, и смаяни от отговора му, млъкнаха.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:23-33; Мк. 12:18-27)

²⁷ Няколко садукеи (садукеите отричат възкресението) дойдоха при Исус и го попитаха: ²⁸ „Учителю, Моисей е написал, че ако женен мъж умре, без да е имал деца, тогава брат му трябва да се ожени за вдовицата и те трябва да имат деца, за да продължат рода на умрелия брат.^{[a] 29} Имало седем братя. Първият се оженил, но умрял бездетен. ³⁰ След това вторият, ³¹ после третият от братята се оженили за тази жена. Същото се случило и с останалите — всички те умрели, без да оставят деца. ³² Последна умряла жената. ³³ Всеки един от седемте братя бил женен за нея. Тогава, чия жена ще бъде тя след възкръсението?“

³⁴ Исус им отговори: „В този свят хората се женят и омъжват. ³⁵ Но онези, които бъдат счетени за достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в онзи свят, няма да се женят или омъжват. ³⁶ Те ще бъдат като ангели и за тях вече няма да има смърт. Те са деца на Бога, защото са били възкресени от мъртвите. ³⁷ А че мъртвите възкръсват, го каза ясно още Моисей, когато говореше за горящия храст^[b] и нарече Господа „Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков“^[c]. ³⁸ Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото всички хора, които принадлежат на Бога, са живи.“

³⁹ Някои от законоучителите казаха: „Добре отговори, Учителю.“ ⁴⁰ Оттогава никой вече не се осмели да му задава други въпроси.

Давидов син ли е Месията

(Мат. 22:41-46; Мк. 12:35-37)

⁴¹ Тогава Исус каза: „Защо хората говорят, че Месията е Давидов син? ⁴² Самият Давид казва в книгата на Псалмите:

⁴⁴ И тъй, Давид го нарича „Господ“. Тогава как може Месията да е негов син?“

Предупреждение към законоучителите

(Мат. 23:1-36; Мк. 12:38-40; Лк. 11:37-54)

⁴⁵ Докато всички хора го слушаха, Исус каза на учениците си: ⁴⁶ „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби, за да изглеждат важни. Обичат да ги поздравяват по пазарите, да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. ⁴⁷ Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“

Дарението на бедната вдовица

(Мк. 12:41-44)

21 След това Исус се огледа и като наблюдаваше как богатите пускат даренията си в кутията за събиране на пари, ² той видя една бедна вдовица, която пусна в нея две лепти. ³ Исус каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от другите. ⁴ Всички останали дадоха даренията си от парите, които не им бяха нужни, а тя в немотията си даде всичко, което имаше, за да преживее.“

Исус предупреждава относно бъдещето

(Мат. 24:1-14; Мк. 13:1-13)

⁵ Някои от учениците разговаряха за храма: „Този храм е красив, построен е от най-добрия камък и е украсен с много дарове, принесени на Бога.“ Но Исус им каза: ⁶ „Ще дойде време, когато всичко, което виждате тук, ще бъде разрушено. Камък върху камък няма да остане.“

⁷ „Учителю, кога ще се случат тези неща?“ — попитаха те. „И какъв ще бъде знакът, че те предстоят?“

⁸ Исус отговори: „Внимавайте! Не се оставяйте да ви заблудят, защото много хора ще дойдат, използвайки името ми, и ще ви кажат: „Аз съм Месията!“ и „Времето дойде!“ Но не ги следвайте! ⁹ Не се плашете, когато чуете за войни и бунтове. Тези неща трябва да се случат първо, но краят няма да последва веднага.“

¹⁰ Тогава Исус им каза: „Ще се изправят народ срещу народ и царство срещу царство. ¹¹ Ще има големи земетресения, глад и епидемии на различни места. Ще се случат ужасни неща, а от небето ще дойдат велики знамения.

¹² Но преди да се случи всичко това, ще ви заловят и ще ви преследват. Ще ви отведат на съд в синагогите и ще ви хвърлят в затвори. Ще ви изправят пред царе и управници заради моето име. ¹³ Но това ще ви даде възможност да свидетелствате за мен. ¹⁴ Решете в себе си да не се тревожите предварително как ще се защитите. ¹⁵ Ще ви дам мъдрост да говорите така, че всичките ви противници да бъдат безсилни да ви противостоят или опровергаят. ¹⁶ Ще ви предават даже вашите родители, братя, роднини и приятели. Някои от вас ще бъдат убити. ¹⁷ Всички ще ви мразят, защото сте мои последователи. ¹⁸ Но дори и косъм няма да падне от главите ви. ¹⁹ Останете твърди и ще се спасите.

Разрушаването на Ерусалим

(Мат. 24:15-21; Мк. 13:14-19)

²⁰ Когато видите Ерусалим обсаден от войски, ще знаете, че неговото унищожение наближава. ²¹ Тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините, онези, които са в града, да го напуснат, а намиращите се наоколо да не влизат в него. ²² Защото това са дни на наказание, за да се изпълни всичко, което е било писано. ²³ Горко на бременните и кърмещите през онези дни, защото на земята ще има голямо бедствие и гняв върху този народ. ²⁴ Някои ще загинат, посечени от меч, други ще бъдат отведени в плен по всички народи. Езичници ще тъпчат Ерусалим, докато не изтече времето им.

Второто идване на Исус

(Мат. 24:29-31; Мк. 13:24-27)

²⁵ Знамения ще се случат със слънцето, луната и звездите. Народите по земята ще изпаднат в отчаяние и недоумение от грохота и вълнението на морето. ²⁶ Те ще припадат от страх и ужас пред онова, което ще сполети света, защото небесните сили ще се разклатят. ²⁷ И тогава ще видят Човешкия Син да идва в облак със сила и славно величие. ²⁸ Когато всичко това започне да се случва, изправете се и вдигнете главите си, защото освобождението ви наближава.“

Поуката от смокиновото дърво

(Мат. 24:32-35; Мк. 13:28-31)

²⁹ Тогава Исус им разказа следната притча: „Погледнете смокинята и другите дървета. ³⁰ Когато се раззеленят, знаете, че лятото наближава. ³¹ Така ще бъде и с нещата, за които ви говорих: щом видите, че се сбъдват, ще знаете, че Божието царство е близо. ³² Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато всичко не се сбъдне. ³³ Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.

Бъдете готови по всяко време

³⁴ Бъдете внимателни! Не притъпявайте ума си с пиянство, гуляи и житейски грижи, да не би онзи Ден да ви изненада внезапно ³⁵ като клопка. А той ще дойде за всички хора навсякъде по земята. ³⁶ Затова винаги бъдете нащрек и се молете да можете да избегнете всичко, което ще се случи, и да застанете пред Човешкия Син.“

³⁷ Всеки ден Исус поучаваше в храма, а вечер излизаше да пренощува на хълма, наречен Елеонска планина. ³⁸ И още призори всички хора отиваха в храма, за да го слушат.