Chronological
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)
24 Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. 2 Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, 3 и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. 4 Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. 5 Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? 6 Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: 7 «Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ 8 И тогава жените си спомниха думите на Исус.
9 Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. 10 Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, 11 а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. 12 Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.[a]
По пътя за Емаус
(Мк. 16:12-13)
13 Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. 14 Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. 15 И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. 16 Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. 17 Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“
Двамата спряха с натъжени лица. 18 Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19 Исус попита: „Какво?“
„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. 20 Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. 21 А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, 22 а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, 23 но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. 24 Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25 Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! 26 Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ 27 И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.
28 Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. 29 Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.
30 Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. 32 Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“
33 И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, 34 които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“
35 Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)
36 Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“
37 Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. 38 Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? 39 Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“
40 Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. 41 Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ 42 Дадоха му парче печена риба. 43 Той я взе и я изяде пред тях.
44 После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“
45 И той им отвори умовете да разберат Писанията. 46 След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. 47 Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. 48 Вие сте свидетели на тези неща. 49 Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“
Исус се възнася в небето
(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)
50 Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. 51 И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. 52 Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. 53 И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12)
20 Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалина отиде на гробницата, когато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отместен от нея. 2 Тогава тя се втурна и отиде при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: „Взели са Господа от гробницата и не знаем къде са го положили!“
3 Тогава Петър и другият ученик излязоха и се отправиха към гробницата. 4 И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гробницата. 5 Той надникна и видя, че ленените платна са там, но не влезе вътре. 6 Тогава Симон Петър, който го следваше, дойде и влезе в гробницата. Той видя ленените платна 7 и кърпата, с която беше повита главата на Исус, но тя не беше заедно с ленените платна, а свита на отделно място. 8 Другият ученик, който беше пристигнал пръв при гробницата, също влезе, видя и повярва. 9 (Защото те все още не разбираха Писанието, според което той трябваше да възкръсне от мъртвите.)
Исус се явява на Мария Магдалина
(Мк. 16:9-11)
10 После учениците си отидоха по домовете. 11 Мария остана отвън при гробницата и плачеше. Както плачеше, тя се наведе да погледне в гробницата 12 и видя два ангела в бяло. Те седяха там, където по-рано беше лежало тялото на Исус, един откъм главата и един откъм краката му.
13 „Жено, защо плачеш?“ — попитаха я те.
Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“ 14 Когато каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не знаеше, че е той.
15 Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“
Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“
16 Исус й каза: „Мария!“
Тя се обърна и му каза на арамейски: „Равуни!“ (което значи „Учителю!“)
17 Исус й каза: „Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца, но иди при братята ми и им кажи: «Аз отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог.»“
18 Мария Магдалина отиде и каза на учениците: „Видях Господа!“ И им предаде думите му.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49)
19 Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“ 20 След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.
21 Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“ 22 След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. 23 На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“
Исус се явява на Тома
24 Тома (наречен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде. 25 Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“
26 Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“ 27 После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“
28 В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“
29 Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“
Целта на тази книга
30 Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга. 31 Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.
Исус се явява на седем ученика
21 След това Исус отново се яви на учениците си при Тивериадското езеро.[a] Ето как стана това: 2 Симон Петър, Тома (наречен Близнак), Натанаил (от галилейския град Кана), синовете на Зеведей и още двама от учениците бяха заедно. 3 Симон Петър каза: „Отивам за риба.“ Останалите отговориха: „И ние идваме с теб!“ Всички излязоха и се качиха на една лодка, но не можаха да уловят нищо онази нощ.
4 Вече се беше съмнало, когато Исус застана на брега, но учениците не знаеха, че е той. 5 Исус ги попита: „Как е, приятели, уловихте ли нещо?“
„Не“ — отвърнаха те.
6 Той им каза: „Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще уловите.“ И те хвърлиха мрежата, но тя беше толкова пълна с риба, че не можаха да я издърпат в лодката.
7 Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петър: „Това е Господ!“ Когато чу, че това е Господ, Симон препаса около кръста горната си дреха (защото се беше съблякъл) и скочи във водата. 8 Другите ученици стигнаха до брега с лодката, теглейки мрежата с риба (защото не бяха далеч, а само на стотина метра от брега). 9 Когато излязоха на брега, видяха жарава с риба върху нея и хляб. 10 Исус им каза: „Донесете от рибата, която току-що уловихте.“
11 Симон Петър се качи в лодката и издърпа мрежата на сушата, която макар че беше пълна със сто петдесет и три едри риби, пак не се скъса. 12 Исус им каза: „Елате да хапнете.“ И никой от учениците не посмя да го попита: „Кой си ти?“, защото знаеха, че е Господ. 13 Исус отиде, взе хляба и им го раздаде, след което им даде и риба.
14 Това беше третият път, когато Исус се яви на учениците си, след като възкръсна от мъртвите.
Исус говори на Петър
15 Когато се нахраниха, Исус каза на Симон Петър: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме повече, отколкото ме обичат тези другите?“
Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за агънцата ми.“
16 После още веднъж го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“
Петър отговори: „Да, Господи, знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за овцете ми.“
17 Трети път го попита: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“
Петър се натъжи, че за трети път го пита дали го обича и отговори: „Господи, ти знаеш всичко. Знаеш, че те обичам.“
Исус му каза: „Грижи се за овцете ми. 18 Уверявам те: Когато беше млад, сам завързваше пояса си и отиваше където поискаш, но когато остарееш, ще протегнеш ръцете си и друг ще завърже пояса ти и ще те води не където искаш.“ 19 (Исус каза това, за да покаже с каква смърт Петър ще прослави Бога.) След като изрече това, Исус му каза: „Следвай ме.“
20 Петър се обърна и видя ученика, когото Исус обичаше, да върви след тях. (Това беше този ученик, който по време на вечерята се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е този, който ще те предаде?“) 21 И когато го видя, Петър каза на Исус: „Господи, а с него какво ще стане?“
22 Исус му каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“
23 Така между братята се разнесе мълвата, че този ученик няма да умре. Но Исус не каза, че няма да умре. Само каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб?“
24 Това е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги записа. И ние знаем, че казва истината.
25 Има и много други неща, които Исус извърши, но ако се записваха едно по едно, мисля, че целият свят нямаше да може да побере книгите, които щяха да се напишат.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center