Chronological

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Лк. 19:28-40; Йн. 12:12-19)

11 Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания — близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред ² и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал — отвържете го и го доведете. ³ Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“

⁴ Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха. ⁵ Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“ ⁶ Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат. ⁷ Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна. ⁸ Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя. ⁹ Някои вървяха пред Исус, други — зад него и всички викаха:

¹¹ Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.

Безплодната смокиня

(Мат. 21:18-19)

¹² На другия ден, когато излизаха от Витания, Исус усети глад. ¹³ В далечината видя едно раззеленено смокиново дърво и отиде да провери дали по него има някакъв плод. Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините. ¹⁴ Тогава Исус каза на дървото: „Вече никой да не вкуси от плода ти!“ И учениците му чуха това.

Исус отива в храма

(Мат. 21:12-17; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)

¹⁵ После пристигнаха в Ерусалим. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби, ¹⁶ и не разреши на никого да пренася свои неща през храма. ¹⁷ След това започна да учи хората, като им говореше: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи»^(B), а вие сте го превърнали в «свърталище на разбойници»^(C).“

¹⁸ Главните свещеници и законоучителите чуха тези думи и започнаха да търсят начин да убият Исус. Те се страхуваха от него, защото целият народ беше удивен от учението му. ¹⁹ С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.

Исус показва силата на вярата

(Мат. 21:20-22)

²⁰ На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен. ²¹ Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“

²² Исус отговори: „Вярвайте в Бога. ²³ Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас. ²⁴ Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили — и то ще бъде ваше. ²⁵ А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ ^26 [a]

Откъде идва властта на Исус

(Мат. 21:23-27; Лк. 20:1-8)

²⁷ Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус ²⁸ и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“

²⁹ Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това. ³⁰ Откъде беше Йоановото кръщение — от Бога или от хората? Отговорете ми!“

³¹ Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ ³² А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк. ³³ Затова отговориха: „Не знаем.“

Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“

Една жена почита Исус

(Мат. 26:6-13; Мк. 14:3-9)

12 Шест дни преди Пасхата Исус отиде във Витания, където живееше Лазар, когото той беше възкресил от мъртвите. ² Там му приготвиха вечеря и Марта поднасяше храната. Лазар беше един от тези, които се хранеха заедно с Исус. ³ Тогава Мария донесе около една литра скъпо миро от чист нард^[a] и го изля върху нозете на Исус, а после ги избърса с косата си. Благоуханието на маслото изпълни цялата къща.

⁴ Един от учениците на Исус, Юда Искариотски, който по-късно щеше да го предаде, каза: ⁵ „Това миро, което струва триста динария, трябваше да бъде продадено и парите да се дадат на бедните.“ ⁶ (Той каза това не от загриженост за бедните, а защото беше крадец — държеше касата и често си взимаше пари оттам.)

⁷ Тогава Исус отговори: „Не я спирай! Нека направи това за деня на моето погребение. ⁸ Бедните винаги ще бъдат с вас,^[b] но аз няма винаги да съм с вас.“

Заговорът срещу Лазар

⁹ Много от юдеите чуха, че Исус е във Витания и отидоха там не само заради него, а и за да видят Лазар, когото Исус беше възкресил от мъртвите. ¹⁰ Тогава главните свещеници решиха да убият и Лазар, ¹¹ защото заради него много юдеи ги оставяха и започваха да вярват в Исус.

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-40)

¹² На следващия ден многото хора, дошли в Ерусалим за Пасхата, чуха, че Исус ще пристигне в града. ¹³ Те взеха палмови клонки и излязоха да го посрещнат с възгласи:

¹⁴ Исус намери едно магаренце и се качи на него, както е казано в Писанието:

¹⁶ (Първоначално учениците му не разбраха това, но когато Исус бе издигнат в слава, те си спомниха, че това бе писано за него и че те бяха направили тези неща за него.)

¹⁷ Тези, които бяха с Исус, когато възкреси Лазар от мъртвите и му заповяда да излезе от гробницата, започнаха да разказват на всички за станалото. ¹⁸ Затова и множеството бе излязло да го посрещне, защото бяха чули, че той е извършил това знамение. ¹⁹ Тогава фарисеите казаха помежду си: „Вижте, че не постигаме нищо! Ето, целият свят е тръгнал след него!“

Исус говори за живота и смъртта

²⁰ Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци. ²¹ Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“ ²² Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.

²³ Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави. ²⁴ Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна. ²⁵ Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. ²⁶ Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.

Исус говори за своята смърт

²⁷ Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: „Отче, избави ме от това страдание!“ Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам! ²⁸ Отче, прослави името си!“

Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“

²⁹ Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“

³⁰ В отговор Исус им каза: „Не заради мен дойде този глас, а заради вас. ³¹ Настъпи часът този свят да бъде съден. Сега управителят на този свят ще бъде изгонен. ³² Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към себе си.“ ³³ (Той каза това, за да посочи с каква смърт ще умре.)

³⁴ Хората му отговориха: „Но от закона знаем, че Месията ще живее вечно. Защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“

³⁵ Тогава Исус им каза: „Светлината ще бъде сред вас още малко. Затова вървете, докато имате светлината, за да не ви погълне мракът. Който върви в тъмнина, не знае къде отива. ³⁶ Доверете се на светлината, докато все още я имате, за да станете хора, които принадлежат на светлината.“ Като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.

Някои юдеи отказват да повярват

³⁷ Въпреки че беше извършил тези знамения пред очите им, те не повярваха в него, ³⁸ за да се изпълни казаното от пророк Исая:

³⁹ Затова те не можеха да повярват, защото Исая беше казал още:

⁴¹ Исая каза това, защото видя славата на Исус и говори за него.

⁴² Дори и сред юдейските водачи имаше много хора, които бяха повярвали в Исус, но поради страх от фарисеите не признаваха това открито, за да не бъдат отлъчени от синагогата. ⁴³ Те обичаха хорските хвалби повече, отколкото похвалите от Бога.

Учението на Исус ще съди хората

⁴⁴ Исус каза високо: „Който вярва в мен, вярва не само в мен, но и в Онзи, който ме изпрати. ⁴⁵ И който вижда мен, вижда Онзи, който ме изпрати. ⁴⁶ Дойдох на света като светлина, за да не може никой, който вярва в мен, да остане в тъмнина.

⁴⁷ Ако някой чуе думите ми и не им се подчинява, аз няма да го съдя, защото не съм дошъл, за да съдя света, а за да го спася. ⁴⁸ Има кой да съди този, който ме отхвърля и не приема думите ми. Словото, което съм говорил, ще го съди в последния ден. ⁴⁹ Защото аз говорех не от себе си, а самият Отец, който ме изпрати, ми заповяда какво да говоря и да поучавам. ⁵⁰ Аз зная, че неговата заповед носи вечен живот. Така че това, което говоря, е същото, което Отец ми каза.“