Chronological
Събранието в Ерусалим
15 Но в Антиохия пристигнаха хора от Юдея, които започнаха да учат братята измежду езичниците: „Не можете да се спасите, ако не сте обрязани според закона на Моисей.“ 2 Павел и Варнава им възразиха и помежду им се завърза ожесточен спор. Затова братята решиха да пратят в Ерусалим Павел, Варнава и още няколко души измежду тях, за да се посъветват там по този въпрос с апостолите и презвитерите.
3 Изпратени от църквата, те тръгнаха на път, минавайки през провинциите Финикия и Самария, където разказваха подробно как езичниците са се обърнали към Бога. Тези новини носеха голяма радост на всички вярващи. 4 При пристигането си в Ерусалим те бяха посрещнати от апостолите, презвитерите и цялата църква и им съобщиха всичко, което Бог беше извършил чрез тях. 5 Но някои от повярвалите бяха фарисеи. Те се изправиха и казаха: „Вярващите езичници трябва да бъдат обрязани и да им се заповяда да спазват закона на Моисей.“
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да обсъдят този въпрос. 7 След продължително разискване Петър стана и им каза: „Братя, знаете, че още от първите дни измежду всички вас Бог избра мен, за да чуят езичниците от моята уста Благата вест и да повярват. 8 Бог, който познава всяко сърце, показа, че приема тези хора, като им даде Святия Дух също както на нас. 9 Той не направи разлика между нас и тях и очисти сърцата им чрез вярата. 10 Защо сега изпитвате Бога, като поставяте на врата на последователите хомот, който нито предците ни, нито ние имахме сили да носим? 11 Но ние вярваме, че чрез благодатта на Господ Исус и ние, и те ще бъдат спасени.“
12 Тогава всички утихнаха и заслушаха разказа на Павел и Варнава за знаменията и чудесата, които Бог бе извършил чрез тях сред езичниците. 13 Когато свършиха, Яков заговори: „Чуйте ме, братя! 14 Симон описа как най-напред Бог показа милостта си, като прие езичниците и ги направи свой народ. 15 Думите на пророците потвърждават това, тъй като е писано:
16 „След това ще се завърна и ще възстановя
Давидовия срутен дом;
ще го издигна от развалините
и ще го възстановя,
17 така че останалата част от
човечеството — всички езичници,
които също ми принадлежат,
да търсят Господа.
Така казва Господ,
който прави всички тези неща,“(A)
18 „известни от векове.“[a]
19 Затова мисля, че не трябва да обременяваме езичниците, които се обръщат към Бога. 20 Вместо това трябва да им напишем писмо, в което да им кажем да се въздържат от осквернена от жертвоприношения на идоли храна, от сексуални грехове, от месо от удушено животно и от кръв. 21 Защото от памтивека във всеки град винаги е имало хора, които проповядват закона на Моисей, а думите му се четат в синагогите всяка събота.“
Писмо до вярващите езичници
22 Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква решиха да изберат няколко души сред тях, за да ги изпратят в Антиохия с Павел и Варнава. Избраха Юда, наречен Варсава, и Сила — мъже, ползващи се с уважение сред братята. 23 По тях изпратиха следното писмо:
„Апостолите и презвитерите, ваши братя, поздравяват братята измежду езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Тъй като чухме, че някои от нас без наше знание са ви посетили, смутили са ви с думите си и са объркали умовете ви, 25 всички ние единодушно решихме да изберем няколко души и да ги пратим при вас заедно с обичните ни Варнава и Павел, 26 които посветиха живота си в служба на нашия Господ Исус Христос. 27 С тях изпращаме още Юда и Сила, които лично ще потвърдят това, което ви пишем. 28 Святият Дух, както и ние, счита за правилно да не ви обременяваме с друго, освен със следните необходими неща:
29 Въздържайте се от месо, принесено в жертва на идоли,
от кръв, от месо на удушени
животни и от сексуални грехове.
Добре ще сторите, ако се пазите от тези неща.
Сбогом.“
30 И така, изпратиха ги и Варнава, Павел, Юда и Сила пристигнаха в Антиохия, където събраха вярващите и предадоха писмото. 31 Щом го прочетоха, вярващите от Антиохия се зарадваха и бяха насърчени от написаното. 32 Юда и Сила, които бяха и пророци, дълго говориха на братята, като ги насърчаваха и им даваха сила. 33 След като прекараха известно време там, Юда и Сила, с благословението за мир от братята, се върнаха при онези, които ги бяха изпратили. 34 [b]
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, където заедно с много други поучаваха и възвестяваха словото на Господа.
Павел и Варнава се разделят
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: „Нека пак да посетим всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим какво правят братята там.“
37 Варнава искаше да вземат със себе си Йоан, наречен Марк, 38 но Павел настояваше да не вземат със себе си този, който ги бе изоставил в Памфилия и не продължи с тях делото, за което бяха изпратени. 39 Между Павел и Варнава избухна остър спор и накрая те се разделиха. Варнава взе Марк и отплава за Кипър.
40 Павел избра Сила и след като братята го предадоха на благодатта на Господа, се отправи на път. 41 Той обикаляше Сирия и Киликия и укрепваше църквите.
Тимотей тръгва с Павел и Сила
16 Павел пристигна в Дервия, а след това отиде в Листра. Там имаше един ученик на име Тимотей, чиято майка беше вярваща еврейка, а баща му — грък. 2 Тимотей се ползваше с добро име сред братята, които живееха в Листра и Икония. 3 Павел поиска да го вземе за спътник, затова го обряза от уважение към юдеите, живеещи по онези места, които знаеха, че баща му е грък. 4 И от град на град те предаваха на вярващите решенията, взети от апостолите и презвитерите в Ерусалим, и ги учеха да ги спазват. 5 Така църквите укрепваха във вярата и броят им растеше от ден на ден.
Павел е призован в Македония
6 Те преминаха през областта Фригия и Галатия, защото Святият Дух им попречи да проповядват словото в Азия. 7 Като стигнаха границите на Мизия, те се опитаха да влязат във Витиния, но Духът на Исус не им позволи. 8 Затова подминаха Мизия и отидоха в Троада.
9 През нощта на Павел му се яви видение — един човек от Македония стоеше пред него и го молеше: „Ела в Македония и ни помогни!“ 10 След това видение веднага се приготвихме да тръгнем към Македония, защото разбрахме, че Бог ни беше призовал да проповядваме там Благата вест.
Лидия приема вярата
11 Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. 12 Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.
13 В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим. 14 Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. 15 Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.
Павел и Сила в затвора
16 Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. 17 Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ 18 Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.
19 Като видяха това и разбраха, че надеждата им за печалба изчезна, господарите на тази робиня сграбчиха Павел и Сила и ги повлякоха към градския площад, където се събираха управниците. 20 Отведоха ги пред градските съдии и казаха: „Тези хора са юдеи и бунтуват града ни, 21 като проповядват обичаи, противни на законите ни. Ние не можем нито да ги приемем, нито да ги изпълняваме, защото сме римляни.“
22 Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. 23 След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. 24 При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.
25 Около полунощ Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Изведнъж земята се разтресе така силно, че основите на затвора се разклатиха. Всички врати веднага се отвориха, а веригите на всички затворници паднаха. 27 Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. 28 Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!“
29 Тъмничарят повика да му донесат светлина, втурна се вътре и треперещ от страх, падна пред Павел и Сила. 30 След това ги изведе и каза: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“
31 Те му отговориха: „Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен заедно с всички в твоя дом.“ 32 После на него и на всички в дома му възвестиха посланието на Господа. 33 И въпреки че беше късно през нощта, тъмничарят ги взе, изми раните им и веднага се кръсти заедно с всички, които живееха в дома му. 34 След това ги заведе в дома си и ги нахрани, а той и цялото му семейство се радваха, че бяха повярвали в Бога.
35 На сутринта съдиите изпратиха войници със заповед: „Освободи онези хора!“
36 Тъмничарят предаде тези думи на Павел, като му каза: „Съдиите са изпратили заповед да ви освободя. Така че сега напуснете и си вървете в мир.“
37 Но Павел каза на войниците: „Без да докажат, че сме виновни, те наредиха да бъдем бити пред всички, въпреки че сме римски граждани,[c] и ни хвърлиха в затвора. Нима сега искат да ни накарат да си отидем тайно? Няма да стане! Те сами трябва да дойдат да ни изведат оттук!“
38 Войниците предадоха думите им на съдиите, които се уплашиха, като разбраха, че Павел и Сила са римски граждани. 39 Дойдоха и им се извиниха, а след това ги изведоха и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от затвора, Павел и Сила отидоха в дома на Лидия, където завариха братята и ги насърчиха. След това заминаха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center