Chronological
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11; Йн. 11:45-53)
22 Наближаваше празникът на безквасните хлябове, наречен Пасха. 2 Главните свещеници и законоучителите търсеха някакъв начин да убият Исус, защото се страхуваха от народа.
Юда се съгласява да предаде Исус
3 Тогава Сатана влезе в един от дванадесетте апостола, който се казваше Юда Искариотски. 4 Юда отиде при главните свещеници и храмовата стража, за да се уговори с тях как да им предаде Исус. 5 Те бяха много доволни и обещаха да му дадат за това пари. 6 Той се съгласи и зачака удобен момент да им предаде Исус, когато наоколо няма хора.
Пасхалната вечеря
(Мат. 26:17-25; Мк. 14:12-21; Йн. 13:21-30)
7 Дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхално агне. 8 Исус каза на Петър и Йоан: „Идете и пригответе за нас пасхалната вечеря.“
9 „Къде искаш да я приготвим?“ — попитаха те.
10 Исус им отговори: „Чуйте! Щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него и в която къща влезе, влезте и вие. 11 Кажете на стопанина: „Учителят те пита: Къде е стаята, където ще ям пасхалната вечеря с учениците си?“ 12 Тогава той ще ви покаже голяма подредена стая на горния етаж. Там я пригответе.“
13 Петър и Йоан тръгнаха и намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Мк. 14:22-26; 1 Кор. 11:23-25)
14 Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите 15 и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра! 16 Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“
17 После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си. 18 Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“
19 После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“ 20 По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.[a]
21 Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка. 22 Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“
23 Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“
Бъдете като слуги, не като господари
24 После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик. 25 А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат „благодетели на народа“. 26 Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява — като този, който служи. 27 Кой е по-велик — този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.
28 Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми. 29 Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам, 30 за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38)
31 Симоне, Симоне, слушай! Сатана поиска разрешение да ви пресее всички като жито. 32 Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“
33 А Петър отговори: „Господи, готов съм да ида с теб и в затвора, и на смърт!“
34 Но Исус му каза: „Казвам ти, Петре: преди петелът да пропее днес, ти три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“
35 Тогава Исус им каза: „Когато ви изпратих без кесия, без торба, без обувки, липсваше ли ви нещо?“
„Не“ — отговориха апостолите.
36 Исус им каза: „Сега обаче, ако имате пари или торба, носете ги със себе си. Който няма нож, да продаде връхната си дреха и да си купи. 37 Писано е: „Поставиха го наравно с престъпниците.“(A) Казвам ви, че това трябва да се изпълни в мен. Всичко, което е писано за мен, сега се изпълнява.“
38 Учениците му казаха: „Ето, Господи, два ножа.“
„Достатъчно!“ — отговори Исус.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Мк. 14:32-42)
39 Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него. 40 Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“
41 След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли: 42 „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“ 43 Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус. 44 Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.[b] 45 Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал. 46 „Защо спите?“ — попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:3-11)
47 Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.
48 Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“ 49 Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“ 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.
51 Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.
52 След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 53 Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27)
54 Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние. 55 Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях. 56 Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“
57 Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“ 58 Малко след това друг човек видя Петър и каза: „И ти си един от тях.“
„Човече, не съм“ — отвърна му Петър.
59 След около час един друг започна да настоява: „Със сигурност този човек е бил с него, защото също е галилеец.“
60 Но Петър каза: „Човече, не зная за какво говориш.“
В този миг, докато той още говореше, пропя петел. 61 Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“, 62 излезе навън и горчиво заплака.
Хората се подиграват на Исус
(Мат. 26:67-68; Мк. 14:65)
63 Хората, които държаха Исус, започнаха да му се подиграват и да го бият. 64 Те завързаха очите му и му казваха: „Нали си пророк! Познай кой те удари!“ 65 И го обиждаха по много други начини.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Йн. 18:19-24)
66 На другия ден народните старейшини, главните свещеници и законоучителите се събраха и отведоха Исус в Синедриона, 67 където му казаха: „Ако ти си Месията, кажи ни.“
Исус им отговори: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате 68 и ако ви попитам, няма да ми отговорите. 69 Но от днес нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Всемогъщия Бог.“
70 Те всички казаха: „Значи ти си Божият Син, така ли?“ Исус отговори: „Вие сами казвате, че съм.“
71 Тогава те казаха: „Нима ни е нужно друго свидетелство? Сами го чухме от устата му!“
Исус измива краката на учениците си
13 Беше преди празника Пасха и Исус знаеше, че е дошло времето да напусне този свят и да отиде при Отца. Той винаги бе обичал онези в света, които бяха негови, и сега им показа цялата си любов.
2 Бяха седнали да вечерят. Дяволът вече беше вложил в сърцето на Юда, сина на Симон Искариот, мисълта да предаде Исус. 3 Но Исус знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете му и че той от Бога е дошъл и при Бога ще се върне. 4 Той стана от масата и свали горната си дреха, взе една кърпа и я завърза на кръста си. 5 След това наля вода в един леген и започна да мие краката на учениците и да ги бърше с кърпата, завързана на кръста му.
6 Той стигна до Симон Петър, който му каза: „Господи, нима ти ще измиеш краката ми?“
7 Исус отговори: „Сега не разбираш какво правя, но по-късно ще разбереш.“
8 Петър му каза: „Никога няма да позволя да измиеш краката ми!“
А Исус отвърна: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат.“
9 Тогава Симон Петър му каза: „Господи, измий не само краката ми, а и ръцете и главата ми!“
10 Исус каза: „Когато човек се е изкъпал, цялото му тяло е чисто и трябва да измие само краката си. Вие сте чисти, но не всички.“ 11 (Исус знаеше кой ще го предаде и затова каза: „Не всички сте чисти.“)
12 След като изми краката им, той отново облече горната си дреха, върна се на мястото си и им каза: „Разбирате ли какво направих за вас? 13 Вие ме наричате „Учител“ и „Господ“ и сте прави, защото наистина съм такъв. 14 Както аз, вашият Учител и Господ, измих краката ви, така и вие един на друг трябва да миете краката си. 15 Дадох ви пример, за да вършите за другите това, което аз направих за вас. 16 Уверявам ви: слугата не стои по-високо от своя господар, нито пратеникът е по-велик от този, който го изпраща. 17 Като знаете тези неща и ги изпълнявате, ще бъдете благословени.
18 Не говоря за всички вас. Познавам тези, които съм избрал, но трябва да се сбъдне казаното в Писанието: „Човекът, с когото разделих хляба си, се обърна срещу мен.“(A) 19 Казвам ви това сега, преди то да се е случило, така че когато се случи, да повярвате, че АЗ СЪМ.[a] 20 Уверявам ви: който приеме изпратения от мен, приема мен, а който приеме мен, приема Онзи, който ме изпрати.“
Исус предсказва кой ще го предаде
(Мат. 26:20-25; Мк. 14:17-21; Лк. 22:21-23)
21 След като изрече това, Исус дълбоко се развълнува и открито заяви: „Уверявам ви: един от вас ще ме предаде.“
22 Учениците му започнаха да се споглеждат в недоумение за кого говори. 23 Един от учениците, този, когото Исус обичаше, седеше до Исус. 24 Тогава Симон Петър му направи знак да попита Исус кого има предвид.
25 И той се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е той?“
26 Исус отговори: „Това ще бъде онзи, за когото натопя залъка хляб и му го дам.“ След това натопи залъка и го подаде на Юда, сина на Симон Искариот. 27 В момента, в който Юда взе хляба, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: „Направи бързо това, което възнамеряваш да извършиш.“ 28 Никой от седящите на масата не разбра защо Исус му казва това. 29 Някои помислиха, че понеже Юда държи касата, Исус го праща да купи нещо необходимо за празника или да даде нещо на бедните.
30 Юда взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.
Исус говори за своята смърт
31 След като той излезе, Исус каза: „Сега Човешкият Син се прославя и Бог се прославя чрез него. 32 Щом Бог се прославя чрез него, то и Бог ще го прослави чрез себе си и ще направи това много скоро.
33 Дечица, няма да бъда с вас много дълго. Ще ме търсите и това, което казах на юдейските водачи, казвам и на вас сега: „Не можете да дойдете там, където отивам.“
34 Нова заповед ви давам: Обичайте се един друг! Както аз ви обикнах, така и вие трябва да се обичате един друг. 35 Ако имате любов един към друг, всички ще знаят, че сте мои ученици.“
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34)
36 Симон Петър го попита: „Господи, къде отиваш?“
Исус отговори: „Там, където отивам, ти не можеш да ме последваш сега, но по-късно ще дойдеш.“
37 Петър попита: „Господи, защо не мога да те последвам сега? Живота си бих дал за теб!“
38 Исус отговори: „Наистина ли ще дадеш живота си за мен? Уверявам те: петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от мен три пъти.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center