Beginning

Давид и домът на Саул

18 ^(A)Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. ² В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. ^3 (B)А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. ^4 (C)Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. ⁵ И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.

^6 (D)Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. ^7 (E)И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ ⁸ Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ ⁹ И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.

^10 (F)На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. ¹¹ И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. ¹² Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. ¹³ И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. ^14 (G)И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. ¹⁵ Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. ^16 (H)А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.

¹⁷ И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ ¹⁸ Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ ¹⁹ Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.

²⁰ Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. ²¹ И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ ²² И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: ‘Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.’“ ²³ И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“

²⁴ Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ ²⁵ Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: ‘Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.’“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. ²⁶ Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, ²⁷ Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. ²⁸ Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, ²⁹ Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.

³⁰ А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.

Преследване на Давид от Саул

19 А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан. ² И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий. ³ Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“

⁴ Йонатан говорѝ на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе. ⁵ Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“ ⁶ Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“ ⁷ Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.

⁸ Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него. ^9 (I)Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата. ¹⁰ И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.

^11 (J)Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“ ^12 (K)Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси. ¹³ А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му – козя кожа, и го покри с дреха. ¹⁴ Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“ ¹⁵ Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“ ¹⁶ Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му. ¹⁷ Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: ‘Не ме задържай! Ще те убия!’“

¹⁸ Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. ¹⁹ И известиха на Саул, казвайки: „Ето Давид е в Нават в Рама.“ ²⁰ Тогава Саул изпрати пратеници да хванат Давид. Когато те видяха събраните пророци, които пророчестваха, и Самуил да стои начело на тях, Божият Дух слезе върху Сауловите пратеници и те също започнаха да пророчестват. ²¹ И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници. Но и те започнаха да пророкуват. ²² Тогава сам той отиде в Рама. Когато стигна при големия кладенец, който е в Сеф, запита: „Къде са Самуил и Давид?“ Отвърнаха му: „В Нават в Рама.“ ²³ И той тръгна към Нават в Рама. И върху него слезе също Божият Дух и той вървеше, като пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама. ^24 (L)Съблече и той горните си дрехи и пророкуваше също пред Самуил, и лежа през целия ден и цялата нощ необлечен. Затова казват: „Нима и Саул спада към пророците?“

Съюзът между Йонатан и Давид

20 ^(M)А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“ ² А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ ³ Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: ‘Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.’ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“ ⁴ Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“ ⁵ А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден. ⁶ Ако твоят баща ме потърси, кажи: ‘Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.’ ⁷ Ако той каже: ‘Добре’, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене. ⁸ А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“ ⁹ Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“ ¹⁰ А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“ ¹¹ Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.

¹² Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя, ¹³ нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща. ¹⁴ Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра, ^15 (N)никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“ ¹⁶ Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“ ¹⁷ И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.

¹⁸ Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно. ¹⁹ Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел. ²⁰ Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел. ²¹ И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: ‘Иди, намери стрелите!’ Ако кажа на момчето: ‘Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!’ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи. ²² Но ако кажа на младежа: ‘Ето стрелите са пред тебе оттатък’, върви, понеже Господ те отпраща. ²³ А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“

²⁴ И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни. ²⁵ Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. ²⁶ В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“ ²⁷ На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“ ²⁸ Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем, ²⁹ като казваше: ‘Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.’ Затова той не дойде на царската трапеза.“

³⁰ Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти! ³¹ Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“ ³² Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“ ³³ Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. ³⁴ И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.

³⁵ На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него. ³⁶ И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него. ³⁷ И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“ ³⁸ И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си. ³⁹ А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката. ⁴⁰ Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“

⁴¹ Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. ⁴² И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки ‘Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена’.“